Академик д-р Димитър Петров Моллов, дмн е роден на 7 януари 1846 г. в гр. Елена. Основното си образование завършва в с. Беброво и учителства в родния си край /1960-1962/. Гимназиалното си образование завършва в Киев и е семинарист в Киевската семинария /1867/. Със стипендия на Славянското благотворително общество продължава образованието си в Московския университет, специалност „Медицина“ и се дипломира през 1873 г. През 1876 г. се включва като доброволец в санитарния отряд и военнополевата болница в Сръбско – турската война и защитава докторската си дисертация в Москва. През 1877 г. по време на Руско – турската освободителна война е ръководител на санитарния влак на Червения кръст и губернски лекар във Видин. Във Видин остава до 1878 г. и се счита за първоосновател на Видинската болница, която е открита на 1 юни 1879 г. Същата година той е избран за първи път за народен представител, за какъвто е избиран още 3 пъти. През 1883 – 84 г. е министър на народното просвещение. През 1891 г. след убийството на Христо Белчев е интерниран като краен русофил от София при стамболовото управление, но през 1894 г. точно той оглавява парламентарната анкетна комисия за разследване на Стамболовия режим. През 1895 – 96 г. е кмет на София.
Д-р Димитър Моллов има изключителни заслуги за българската здравна система. Той е автор на първия закон за здравето /1879/ и е първият председател на Върховния медицински съвет /1879-1882/, инициира създаването на Александроската болница в София и учредяването на Българския червен кръст /1883/, съосновател е и пръв председател на Българския лекарски съюз.
Бил е дописен член, а след 1884 г. и действителен член /академик/ на Българското книжовно дружество /БАН/, чиито подпредседател е от 1898 г. до 1911 г.
Има четири деца – проф. Владимир Моллов – юрист и политик, проф. д-р Васил Моллов – лекар, д-р Петър Моллов – правист и пианистката Людмила Моллова – Жостова.
Умира на 21 януари 1914 г. в София.