Акад. Димитър Мишев Димитров /1856-1932/
Акад. Димитър Мишев Димитров е роден на 5 декември 1856 г. във Видин. Родът му произлиза от село Бранковци и той често ще се подписва под свои публикации като Димитър Бранков. Малък остава без майка. Основно образование завършва във Видин, а съученици са му Михалаки Георгиев /виж отделна статия/, Найчо Цанов и Тома Лозанов. Едва 12 годишен става чирак-абаджия при известния по това време майстор Петко Мострата, при когото е чиракувал и писателят Михалаки Георгиев. През 1871 г. завършва втори клас и Екзарх Антим І, впечатлен от училищния му успех, го взема със себе си в Цариград, а по-късно го изпраща в Габровската Априловска гимназия. През 1876 г. Димитър Мишев завършва гимназията с отличен успех и започва работа като учител в Орхание. На следващата година заминава за София, където посреща руските освободителни войски като работник в държавна фабрика в Княжево, чиито директор е видният видински адвокат, а по късно и външен министър на България Илия Цанов.
След освобождението Димитър Мишев работи като преводач при софийския окръжен началник. На 28 септември 1978 г. написва стихотворението си „Македония” – израз на народното страдание по разпокъсаната територия на Родината от Санстефанския договор. През 1979 г. е поканен от Видинското училищно настоятелство за учител в родния си град, но условията, които му предлагат не го удовлетворяват и учителства в Лом. През 1880 – 1884 г., привлечен от Михалаки Георгиев, който е директор на класното училище, се премества и учителства във Видин, преподавайки български език. Пристигането му във Видин се почувствало веднага. Натрупал вече много знания и опит, вдъхновен от човеколюбивите идеи на френската революция и българското възраждане, той успява да обедини около себе си родолюбивата видинска интелигенция и да стане радетел на всички политикообществени и културни прояви във Видин. Заедно с него, в този своебразен демократичен кръжок намират своя естествена среда либерално настроените родолюбци Найчо Цанов, Михарлаки Георгиев /виж отделна статия/, Димитър Балев /виж отделна статия/, Никола Неделков, Жельо Хайдутов /виж отделна статия/, Александър Филипов, д-р Петър Ораховац и др. Димитър Мишев редактира заедно с Найчо Цанов и Александър Филипов първият следосвобожденски вестник във Видин „Свобода“. Тук сключва брак с дъщерята на известен видински търговец – Севастица, наследничка на рода Шишмановци. От брака си с нея има 6 деца, дъщерите Милка, Мария и Екатерина и синовете Никола, Александър и Коста.
През 1884 г. Димитър Мишев е избран за народен представител, премества се в София и поема редактирането на в. ”Търновска конституция” и литературното списание ”Свети Климент”. През 1886-1887 г. е учител в Еврейското училище в София и заедно със своя колега Стефан Костов подготвят и издават няколко учебника сред които и голямата двутомна христоматия, която се ползва не само от училищата в Княжеството, но и в българските училища в Македония и Одринско.
През 1890-1894 г. Димитър Мишев е учител в Сливенската гимназия, след което се премества в Епархийското училище в Цариград. Същата година е назначен за секретар на Българската екзархия.
По време на своето учителстване и служене в екзархията Мишев продължава своята книжовна и издателска дейност. Тя се разширява особено след 1900 г. В Цариград той започва да издава сп. ”Библиотека (1900-1903), в.”Църковен вестник” (1906-1913), сп. ”Свободно мнение”, в. ”Балкански сговор”. Член е и на редколегиите на „Нашите пленници” (1921), „Полет” (1923-1925), „Църковен архив” (1924-1931), „Отец Паисий” (1928-1932) и др.
Димитър Мишев е член на Демократическата партия, като известно време е и в състава на Върховния партиен съвет. С листата на партията е избран за втори път за народен представител от Видинския избирателен район през 1908-1910 г., а през 1914 г. е избран и за трети път, но изборът му е касиран.
В началото на Първата световна война Димитър Мишев, Иван Вазов и голяма група български писатели и интелектуалци отправят открито писмо до царя и правителството за опасността от втора национална катастрофа, но техният глас не е чут. Той обаче продължава с публикации и публични изяви да заклеймява държавната войнолюбива политика и се оказва прав. В тази война загиват двама от синовете му, през 1912 г. по време на Балканската война в боя за Бургас загива като офицер първородния му син Александър, а през 1917 г. по време на Първата световна война при завоя на река Черна загива също като офицер и вторият му син Борис. И двамата са завършили висше образование. От 1917 г. до края на войната той е включен в няколко мисии съставени от видни общественици и дипломати, за да намалят силата на поражението за България. Участва в издаване на книги, списания и брошури на почти всички европейски езици с цел пропагандиране на исконните български интереси, както по отношение на реалните граници на българската общност и държава, така и на българския етнос. През 1919 г. е командирован в Лозана, Швейцария с мисия да намали пораженията за България от клаузите на Ньойския договор и да се противопостави на злостната кампания срещу страната ни. Чрез сп. ”Нашите пленници” и чрез поемане на председателството на Дружеството за освобождаване на българските пленници той подпомага завръщането в Родината на голяма част от 140 000 български заложници и пленници от страните победителки, а чрез дипломатическите си представителства и дейности радее за промени в мирните договори след войната, които да защитят националните ни интереси. Със същата цел основава и председателства и Българската лига за самоопределение на народността.
Димитър Мишев е дългогодишен председател на Съюза на писателите и публицистите. Член е на ръководствата на десетки съюзи, организации, дружества, фондове, редакционни съвети, инициативни комитети, религиозни общества и т.н. Член е и на масонската ложа.
Мишев е автор на много изследвания на български, немски, френски и английски език по българския национален въпрос и по борбите на българите от Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини. Той е автор на твърде обемистото издание за историята на Охрид, придружено и от документални материали. Отделя много време и сили и за изследване на културната история и просветното дело в България през вековете. Разработва план-конспект за изследване „Българските народни будители. Златна книга на българския народ”. С голяма стойност са студиите му „Училищата в Сърбия”, „Нашето училище в миналото”, „Пиротския говор и сръбските фолклористи”, „Първи стъпки към себепознанието” и др.
Д. Мишев е един от създателите на Славянското благотворително дружество, като през 1929 г. му е връчен диплом за почетен член на дружеството. Именно към него се обръща и българският екзарх Йосиф І за съдействие срещу личния режим на княз Фердинанд, който с управлението си „развращава българските политически партии”. Той води дълга публицистична полемика с княза обвинявайки го за двете национални катастрофи като разработва и студията „Цар Фердинанд и българите”, в която окончателно го осъжда за антибългарската му и недалновидна политика.
След 1924 г. Димитър Мишев е последователно подпредседател и председател на учредената по негова инициатива Българска лига за защита правата на човека и гражданина.
За заслугите му като учен, изследовател и общественик той е избран за действителен член на Българската академия на науките, получавайки най-високото научно звание – академик.
През последните години от живота си акад. Мишев продължава да се занимава с научна и публицистична дейност, като най-ценната му авторска книга е огромния сборник с изследвания за историята на българската журналистика, посветен на 1000 годишнината от смъртта на цар Симеон Велики.
Владеел е и е ползвал и в творчеството си и при мисиите си в чужбина френски, английски, руски, румънски и сръбски език.
Академик Димитър Мишев Димитров умира на 26 януари 1932 г. в София.
На негово име е било наименовано училището в бащиното му село Бранковци, което днес е закрито.