Проф. Димитър Йорданов Димитров /1914-1999/

Проф. Димитър Йорданов Димитров е роден на 10 ноември 1914 г. в с. Бранковци. През 1938 г. завършва Историко-филологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „География“.  От завършването си до 1958 г. е метеоролог на Военновъздушните сили на България. От 1951 г. е хоноруван асистент в университета. През 1956 г. става научен сътрудник III степен в Географския институт на БАН. През 1958 г. става доцент, а през 1964 г. е на специализация в Московския държавен университет „М.В.Ломоносов“. От 1967 г. е професор по климатология в СУ.
Дисциплините които преподава в университета са – обща климатология, синоптичен анализ, генезис на кимата в България, климатичната подялба на България и градския климат и др.
Сред най-популярните му книги са: „Дунавска равнина“, „Времето в България“ /1960/, „Стихийни атмосферни явления“ /1966/, „Обща климатология“ /1970, 1976, 1986/, „Климатология на България“ /1972, 1979/, „Климатични ресурси на България“ /1974/, „География на България“ и др. Автор е на много научни и научно популярни статии и публикации, сред които научните студии „Бележки относно годишното разпределение на валежите в Северозападна България“, „Върху някои въпроси относно съвременното състояние и проблеми на климатологията“, „Някои изменения в температурния режим на София“, както и на учебниците – „Климатология на България“, „Обща климатология“ и др.
Носител е на високи държавни, научни и военни награди и отличия.

Умира на 13 декември 1999 г. в София.