Проф. д-р инж. Димитър Александров Димитров /1932-2002/

Проф. д-р инж. Димитър Александров Димитров е роден на 30 януари 1932 г. в с. Видбол (днес гр. Дунавци), обл.Видин. Средно образование завършва във Видинската гимназия, а висше във ВМЕИ – София през 1954 г., със специалност „Електро-инженерство”.
През 1954-1955 г. започва работа като старши инженер в ДХЗ гр. Костинброд, през 1955-1958 г. е на работа като главен енергетик в ДМП ”Изомат”, а от 1958 г. до 1961 г. е началник цех в ДМЗ, гр. Перник. Същата година спечелва конкурс за асистент в Катедра „Електрически машини и апарати” към Електротехническия факултет на ТУС. През 1964-1965 г. специализира в Московския енергетически институт. През 1969 г. става доцент, а през 1970 г. защитава докторската си дисертация на тема „Изследване на електромагнитни процеси при несиметрични модулирани трифазни асинхронни машини”. През 1980 г. става професор по „Електрически машини”. От 1989 г. до 1991 г. е председател на УС на ДФ ”Елпроменерго”.
Проф. Димитър Александров Димитров заема и редица ръководни длъжности. От 1974 г. до 1989 г. е зам.ръководител, а от 1989 г. до 1992 г. ръководител на Катедра „ЕМА” на ТУС. През 1991-1992 г. е председател на академичния съвет на Техническия университет, а от 1992 г. до 1999 г. е ректор на университета. През 1999 г. става председател на ДКЕВР, а от 1999 г. до 2001 г. е Министър на образованието и науката.
Бил е член на редколегията на списанията „Електротехника и електроника” и „Енергетика”, член на Специализирания научен съвет по електротехника при ВАК, член на Президиума на ВАК (1992-1995), член на ИБ на УС на БСК (1995), член на Върховния съвет на НАОА при МС (1996), член на Съвета за национално развитие при президента на РБългария (1996), член на НС за научна и технологична политика при МС (1998). От 1985 г. до 1989 г. е член и на НС на Института за водни помпи – Видин.
Основните области на научната му, изследователска и преподавателска дейност са електрическите машини и електромагнитните изчисления, асинхронни машини с несиметрични намотки, регулиране на скоростта на асинхронни двигатели, оптимизация на проектирането, надежност на електрическите машини, преходни процеси на променливотокови задвижвания, оразмеряване на колекторни еднофазни двигатели и др.
Автор е на над 120 научни труда ( от които повече от 20 в чужбина), 13 изобретения, 3 патента и 13 учебника и учебни помагала, ръководител е на 13 успешно защитили аспиранти.
Награждаван е с високи отличия – орден „Св.св. Кирил и Методий” II степен (1982), Отличник на МНП /1983 и 1988/, Почетен знак на ВМЕИ /1983/ и на ТУ, Златен медал и почетен диплом на ТУ, Почетен знак на „Елпроменерго“ /1984/, Почетен знак на ДКНТП и на Съюза на учените в България, Почетен доктор на Московския енергетически институт, медал „Академична палма”- Франция, Почетен ректор на ТУС и др.
Умира на 22 декември 2002 г. в Лондон, Великобритания.