Проф. Георги ДИМИТРОВ Петров /1904-1979/

Проф. Георги Димитров е роден на 19 април 1904 г. в гр. Белоградчик в семейство на учители – Ангелина и Димитър Петрови. Учи в Педагогическото училище в Лом. През 1929 г. завършва Варшавската консерватория учителския отдел и специализира в класа по композиция на проф. К. Шикорски. Учи цигулка при Охлевски, хорово дирижиране при Казуро и Г. Фителберг. Учителства в гр. Груец и посещава музиколожкия отдел на Вършавския държавен университет. Във Варшава ръководи български студенски хор „Христо Ботев“, а заедно с полския композитор Мачеевски основава и ръководи и големия славянски хор в полската столица.

Завръща се в България през 1938 г. и е назначен за инспектор по музика при Министерството на народната просвета. През периода 1940 – 1948 г. е артистичен секретар на Софийската опера. От 1948 г. до 1958 г. е директор на Дирекция музикално творчество и изпълнителско изкуство. Основател и диригент е на Камерен мъжки хор /1939-1943/, ръководи работническия хор „Георги Кирков“ /1945-1949г./, главен редактор е на списание „Българска музика“ /1953-1954/.
Той е един от авторите на националния химн на НРБ за времето от 1950 г. до 1964 г. От 1949 г. до смъртта си се грижи непрекъснато за Видинския хор „Боян Чонос“, на когото посвещава и своята сюита „Бързодумка“.
От 1962 г. Георги Димитров е професор по хорово дирижиране в ДМА “Панчо Владигеров“.
Пише кантати и сюити, хорови и солови песни, хармонизации на български и чужди народни и масови песни. Много от авторските му произведения са се утвърдили като класика и трайно са навлезли в репертоара на българските и чужди хорове. По-значими музикални творби са: кантатата „Възпев на Родината“, хоровите песни – „Цъфнало е кокиче“, „Лика прилика“, „Дюлгерска скоропоговорка“, „Сяла малка мома“, „Умрял Джерман“, „Поминувам, заминувам“, „Гълъбите гукат в близката гора“, „Пролет моя, моя бяла пролет“, „Отвънка ухае на люляк“, „Синигерова сватба“, „Коза и пелин“, „Дядо и мечка“, „Конче водя мамо“, „Коледни песни“, „Шуми лесът“, „Вият се облаци черни“, „Бяла приказка“, детските песни – „Бели гълъби“, „Дремчо на лагер“ и мн. др.
Автор е и на много учебници и статии, съставител е на сборници с песни и музикални произведения. Особено ценна за специалистите е книгата му „Беседи по въпроси на хоровото изкуство“ /1974г./
През 1976 г. излиза монографията за него и творчеството му „Композиторът Георги Димитров“ от Агапия Баларева, а през 1981 г. и книгата на Богдан Морхов „Възпев на Родината…..“.
Носител е на много държавни награди и отличия – ордените „Девети септември“, „Червено знаме на труда“, „Св.св. Кирил и Методий“, Герой на социалистическия труд, Народен артист /1967/.
Почетен гражданин на Видин от 1969 г., както и на много други градове в страната.
Умира на 12 март 1979 г. в София.