Проф. Георги ДИМИТРОВ Петров /1904-1979/

Проф. Георги Димитров е роден на 19 април 1904 г. в гр. Белоградчик в семейство на учители – Ангелина и Димитър Петрови. Учи в Педагогическото училище в Лом. През 1929 г. завършва Варшавската консерватория учителския отдел и специализира в класа по композиция на проф. К. Шикорски. Учи цигулка при Охлевски, хорово дирижиране при Казуро и Г. Фителберг. Учителства в гр. Груец и посещава музиколожкия отдел на Вършавския държавен университет. Във Варшава ръководи български студенски хор „Христо Ботев“, а заедно с полския композитор Мачеевски основава и ръководи и големия славянски хор в полската столица.
Завръща се в България през 1938 г. и е назначен за инспектор по музика при Министерството на народната просвета. През периода 1940 – 1948 г. е артистичен секретар на Софийската опера. От 1948 г. до 1958 г. е директор на Дирекция музикално творчество и изпълнителско изкуство. Основател и диригент е на Камерен мъжки хор /1939-1943/, ръководи работническия хор „Георги Кирков“ /1945-1949г./, главен редактор е на списание „Българска музика“ /1953-1954/.
Той е един от авторите на националния химн на НРБ за времето от 1950 г. до 1964 г.
От 1962 г. Георги Димитров е професор по хорово дирижиране в ДМА “Панчо Владигеров“.
Пише кантати и сюити, хорови и солови песни, хармонизации на български и чужди народни и масови песни. Много от авторските му произведения са се утвърдили като класика и трайно са навлезли в репертоара на българските и чужди хорове. По-значими музикални творби са: кантатата „Възпев на Родината“, хоровите песни – „Цъфнало е кокиче“, „Лика прилика“, „Дюлгерска скоропоговорка“, „Сяла малка мома“, „Умрял Джерман“, „Поминувам, заминувам“, „Гълъбите гукат в близката гора“, „Пролет моя, моя бяла пролет“, „Отвънка ухае на люляк“, „Синигерова сватба“, „Коза и пелин“, „Дядо и мечка“, „Конче водя мамо“, „Коледни песни“, „Шуми лесът“, „Вият се облаци черни“, „Бяла приказка“, детските песни – „Бели гълъби“, „Дремчо на лагер“ и мн. др.
Автор е и на много учебници и статии, съставител е на сборници с песни и музикални произведения. Особено ценна за специалистите е книгата му „Беседи по въпроси на хоровото изкуство“ /1974г./
През 1976 г. излиза монографията за него и творчеството му „Композиторът Георги Димитров“ от Агапия Баларева, а през 1981 г. и книгата на Богдан Морхов „Възпев на Родината…..“.
Носител е на много държавни награди и отличия – ордените „Девети септември“, „Червено знаме на труда“, „Св.св. Кирил и Методий“, Герой на социалистическия труд, Народен артист /1967/.
Почетен гражданин на Видин от 1969 г., както и на много други градове в страната.
Умира на 12 март 1979 г. в София.