Ст.н.с. Въло Цанков Вълов

Роден е на 15 септември 1932 г. в с. Цар Петрово, общ. Кула. През 1953 г. е приет за редовен студент в СУ ”Климент Охридски”. Още в ІІІ курс започва специализация по археология и музейно дело като сред основните му преподаватели са професорите – Александър Бурмов, Димитър Косев, Христо Данов, Ал. Милев, Д. Димитров, Д. Ангелов и др.. Завършва университета през 1958 г.
Започва трудовата си дейност като музеен работник отначало в Нова Загора /1958г./, а по късно в Свищов /1959-1963г./, Велико Търново /1963-1974г./ и Видин /1974-до смъртта си през 1994 г./. От 1970 г. е научен сътрудник.
През „търновския“ си период разкопава крепостната система на хълма Царевец – изграждането, функционирането и разширяването на средновековната отбранителна система. Кръгът от въпроси в резултат на неговите археологически проучвания внасят не малко светлина, която засяга времето и характера й. Изяснявят се също и специфичните черти на това, което изглежда най-разпространено и общодостъпно, а именно – плановите решения и строително-техническите белези. Така с дейността си Въло Вълов остава незаменим проучвател и автор на научни тълкувания, засягащи превръщането на хълма Царевец в база за освободителни действия по времето на Асен и Петър, а след успешния им край – и в столица на възстановеното от тях Второ българско царство. Името му се свързва с едно от най-ярките събития в българската археология – откриването но Калояновия пръстен. То е плод на четиригодишните разкопки под ръководството на Въло Вълов в църквата „Св. Четиридесет мъченици”. Самото откриване на пръстена е датирано лично от археолога на 5 октомври 1972г.
Периодът на работата му във Видинския исторически музей е свързан най-вече с разкопките в крепостта „Баба Вида”, чрез които се извършва датиране на строителните периоди през които тя е преминала. Благодарение на откриването, под неговото ръководство, на дворцовата църква /параклис/ в района на крепостта се доказва твърдението му, че тя е била замък на видинските владетели – Шишмановци.
Участвал е в научни конференции, симпозиуми и семинари както в региона и страната така и в чужбина – Белград, Букурещ и Киев.
Въло Вълов е член на редакционната колегия на „Известия на музейте в Северозападна България” (1974-1988г.). Над 30 негови статии са публикувани в списанията „Археология” и „Исторически преглед” и „Известия на музейте в Северозападна България”, както и в юбилейни сборници и в местния печат. Особено ценени от специалистите са неговите трудове – „Антични некрополи в Свищовско“, „Стъклопроизводството в средновековната българска столица Велико Търново от края на ХII до края на ХIV в.“, „Водоснабдяването на средновековните български градове и крепости“ и др.
Умира на 12 октомври 1994 г. във Видин.