Проф. Владимир Георгиев Шкодров, дфмн /1930-2010/

Проф. Владимир Георгиев Шкодров, дфмн е роден на 10 февруари 1930 г. в гр. Лом. През 1948 г. завършва Белоградчишката гимназия, а през 1958 г., след прекъсване от 1950 г. до 1954 г. по политически причини, поради произхода си, завършва висшето си образование в СУ, специалност „Геодезия“. След 1965 г. работи известно време в Централната лаболатория по висша геодезия и Секция Астрономия с изследвания чрез наблюдения на изскуствени спътници на земята. През 1969 г. се дипломира в Ленинградския университет. От 1967 г. до 1978 г. е ръководител на Централната станция, създадена веднага след пускането на първия изкуствен спътник. През 1969 г. защитава кандидатската си, а през 1975 г. докторската си дисертация, които са посветени на количествената оценка на гравитационнити влияние на атмосферните маси върху движението на изскуствените спътници и прилагането на математическия апарат на квантовата механика за детайлно описание на планетния потенциал. Работил е и в Института по теоретична астрономия към АН на СССР в Ленинград и в обсерваторията в Ница – Франция.
Под ръководството на проф. Шкодров, с построяването на Националната астрономическа обсерватория – Рожен, започват редовните наблюдения за изучаване на телата от Слънчевата система.
С негово лично участие и от групата, която ръководи са открити над 100 малки планети, повечето от които по негово настояване носят български имена. Той участва активно в редица международни програми и най-вече в INAS – първата програма за търсене на астероиди, застрашаващи земята, която се провежда едновременно в три обсерватории – Паломарската – САЩ, Рожен – България и Кот д Азур – Франция. Един от пионерите е и за проучването  на Халеевата комета като ръководител на българската група в международния проект по нейното наблюдение при преминаването ѝ край земята през 1986 г.
Голяма част от научните си изследвания проф. Владимир Шкодров посвещава на динамиката на телата от Слънчевата система и на тесни двойни звезди.
Съществена част от научната му дейност е свързана и с историята на астрономията и физиката. Той проследява пренасянето на идеите на Аристотел от древна Гърция във Византия и България през ранното средновековие, а по-късно от тук, чрез еретичните движения, възникнали на Балканския полуостров, към Западна Европа и най-вече в Южна Франция и Парижкия университет. Изследвал е задълбочено научните концепции на Аристотел за природата и влиянието им върху развитието на съвременната наука и в частност на Астрономията.
Научната му дейност е представена в над 200 публикации в страната и чужбина. Автор е на изданията – „Малки планети в Слънчевата система“ /1973/, „Далечните планети“ /1978/, „Халеевата комета на път към слънцето“ /1985/, „Планетен потенциал“ /1989/, „Планетарна физика“ /2005/, „Етюди по история на астрономията“ /2010/ и др.
Богата и разнообразна е и преподавателската дейност на проф. Шкодров. Ръководил е 10 докторанти и 17 дипломанти. Повече от 20 години е чел лекции в Шуменския университет. . Бил е два мандата ректор на същия университет и има големи заслуги за откриването на Богословския факултет в град Преслав.
Заемал е следните длъжности: Национален ръководител на наблюденията на ИСЗ у нас; Ръководител на структурна единица в Института по астрономия; Председател на Научния съвет на ИА; Ректор на Шуменския университет; Заместник председател на Комисията по физика при ВАК; Директор на Института по астрономия; Член на президиума на ВАК при Министерския съвет; Председател на Националния комитет по астрономия; Народен представител в 37-то Народно събрание и член на Парламентарната комисия за образование и наука; Директор на Центъра за обучение при БАН; Член на Управителния съвет на БАН; член на Ръководството на БАН.
Първото признание за своята дейност проф.Шкодров получава от от американските си колеги, които нарекоха астероид 4364 на негово име /4364Shkodrov/.Той е носител на високи държавни отличия и престижни звания – орден „Стара планина І степен”, орден „Проф. Марин Дринов”с лента – най-високото отличие на БАН, орден „Епископ Константин Преславски”, „Доктор Хонорис кауза” на Шуменския университет и „Почетен гражданин” на град Шумен.
Умира на 31 август 2010 г. в София.
Последната му книга, излязла дни след кончината му и считана за значимо постижение на научните му занимания е „Етюди по история на Астрономията”/2010/.