Доц. ст.н.с. IIст. Венелин Михайлов Балуцов, дхн
Доц. д-р инж. Венелин Михайлов Балуцов, е роден на 3 януари 1939 г. в гр. Брегово. Основното и средното си образование завършва в родния си град, а висше във Висшия химикотехнологичен институт – София, специалност „Технология на органичен синтез, лекарствени препарати и високомолекулни съединения“ през 1962 г. По разпределение започва работа в Завод за антибиотици – Разград, в началото като технолог, а след това като ръководител на полузаводска лаборатория към База за развитие и внедряване. След спечелен конкурс става последователно научен сътрудник III и II-ра степен в секция „Антибиотици“ на Научноизследователски химикофармацевтичен институт – София /1965-1969/. През 1970 г. става научен сътрудник в катедра „Органична химия“ към университета „Мартин Лутер“ в град Хале, Германия. През периода 1971-1973 г. е на специализация защитава аспирантура и записва докторантура по кинетика и механизъм на електрофилно присъединителни реакции във Висшия технически институт по химия в Мерзебург, Германия, където през 1974 г. защитава и докторската си дисертация на тема „Кинетика и механизми на електрофилно присъединителни реакции към различно субституирани алифатни олефини“.
При завръщането си в България е назначен за главен специалист в отдел „Химическа и микробиологическа промишленост“ на Държавния комитет за наука и технически прогрес – София. От 1976 г. е отново научен сътрудник I-ва степен в секция „Механизми на органични и ензимни реакции и органичен синтез“ към Института по органична химия при Българската академия на науките. През 1982 г. се хабилитира за старши научен сътрудник II-ра ст. към ПНИЛ по биотехнология и биотехника. През 1983 г. започва работа в Катедра „Инженерна биология“ и ръководител на Лабораторията по биологични процеси към Биологичния факултет на СУ “Св. Климент Охридски“, а през 1986 г. спечелва конкурс за доцент. През различни периоди /1987-1990/ и /1993-2000/ е избиран и преизбиран за ръководител на катедрата, която с неговото активно участие е преструктурирана с нов учебен план и преименувана като катедра „Биотехнология“ /1999/. Бил е ръководител и на лаборатория „Биотехнология на микробни вторични метаболити“.
Специализирал е и в Институт по микробиология и Институт по физиология и биохимия на микроорганизмите – Пущино /1975/ и Институт за нови антибиотици /1992/ към Руската академия на медицинските науки – Москва.
В преподавателската си дейност изнася лекции и провежда обучителни практики в Биологическия факултет на Софийския университет, Института по хранително-вкусова промишленост – Пловдив /1966-1969/, Фармацевтичния факултет на Медицинска академия – София /1976-1978/, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ /1997-2004/, Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“/1999/, Нов български университет /1999-2000/, Русенския университет „Ангел Кънчев“- филиал Разград /1993-2004/ и др. по дисциплините – Основи на биотехнологичните производства, Биотехнология на микробни вторични метаболити, Биотрансформация на органични съединения, Химия и технология на антибиотиците, Промишлена медицинска микробиология, Процеси и апарати в микробиологичната промишленост, Физиологично активни биопродукти и т.н. Осъществил е научно ръководство на две защитени и две завършени, отчислени и с право на защита докторски дисертации, на две едногодишни специализации по антибиотици на чуждестранни специализанти и на множество студентски дипломни работи.
Доц. Венелин Балуцов има авторски свидетелства за: метод за получаване на хранителен белтък от люцерна, апарат за твърдо-фазово култивиране на микроорганизми, микронизатор за биомаса и биопродукти и др. Има разработени самостоятелно и с колектив редица внедрени технологии с висок икономически ефект, по-важни от които са: технология за получаване тетрациклин хидрохлорид, технология за получаване на терамицин хидрохлорид /за първи път в България/, технология за получаване на нифимицин /нов оригинален антибиотик и принос в световната наука за антибиотици/, технология за получаване на абрициклин, технология за получаване на карбоксиметилдекстан, технология за получаване на екологичен електролит за алкално блестящо поцинковане на метални детайли – ЕКОЛАЛ-80, които също са защитени с авторски свидетелства за изобретение.
Научните му интереси са в областите на биотехнологиите, органичната химия и галванотехниката. Резултатите от неговите и с негово участие изследвания са докладвани на редица симпозиуми, конференции и конгреси в България, Германия, Франция, СССР и Румъния. Автор и съавтор е на над 60 научни публикации в български и чуждестранни специализирани издания и сборници, 15 авторски свидетелства за изобретения, 3 патента, 3 рационализации и 2 енциклопедични справочника. Съавтор е на изключително популярната книга „Кратък енциклопедичен справочник за антибиотици“ /1995/. Бил е ръководител на 4 спонсорирани ведомствени проекта, както и координатор на TEMPUS Joint Project 7412 /1992-1994/, със средства от който е закупена съвременна лабораторна апаратура и е изграден компютърен клас с възможности за провеждане на симулационни биотехнологични процеси при обучението на студенти.
Бил е член на Съюза на научните работници в България, Научно-учебния съвет на Центъра по биотехнология, Научно-учебния съвет на Биологическия факултет на СУ, Факултетния съвет на Биологичния факултет, Редакционната колегия на Годишник на СУ, Научния съвет на Национална банка за промишлени микроорганизми и клетъчни култури и Научния съвет на Института по вино, високоалкохолни напитки и пивопроизводство.
През 1986 г. прави парично дарение във Фонд „13 века България“ – Раздел „Наука и образование“.
Носител е на научни награди и авторски свидетелства, както и на Почетния знак на СУ – I-ва степен за професионални заслуги. Включен е с биографичен очерк в английското издание „Who`s Who in the World“ /2005/ за забележителни постижения.
Доц. д-р Венелин Балуцов е баща на д-р Светла Венелинова Балуцова /виж отделна статия/- филолог и историк. Негова съпруга е известната пианистка и балетен корепетитор Люляна Стефанова Балуцова /1940-2020/, която е с многогодишна дейност в Националното училище по танцово изкуство – София, в балетните студиа на основателя на българския балет н.а. Анастас Петров и на акад. Красимира Колдамова, както и в Балетната академия на Международен балетен конкурс – Варна.