Д-р Бърни Бончев Денев

Д-р Бърни Бончев Денев е роден на 12 януари 1977 г. в гр. Разград в занаятчийско семейство. Баща му е бил обущар, а майка му домакиня, но рано умират и го оставят сирак, което го принуждава едва 12 годишен да се прехранва с обущарския занаят. Увлича се от социалистическите идеи и  14 годишен участва в учредителния Бузлуджански конгрес на БРСДП през 1891 г. Осиновен е от богатия разградски търговец Нико Трифонов, който поема издръжката и образованието му. Последователно учи в Разградската /1894/ и Русенската гимназии, а от 1896 г. до 1898 г. е възпитаник и завършва средното си образование във Видинската гимназия. Същата година записва медицина в Женева, Швейцария, където се издържа и със скромната подкрепа на община Видин и местни заможни турци и евреи. По време на следването си като член на „Турист клуб суист“ пътува активно из Швейцария, Германия, Италия и Франция. Попада сред прогресивни младежи, предимно руски емигранти, привърженици на социализма и се среща с Ленин, Плеханов, Жан Луи Пети, Васил Коларов, Тодор Кабакчиев и др. През 1903 г. се завръща за кратко във Видин и отбива военната си служба като школник-запасен офицер в Княжево. През 1906 г. отново е в Женева, където записва втора лекарска специалност и се дипломира като зъболекар. Тук сключва брак с швейцарката Маргарита Корниолей, която ще му роди 3 деца и ще го следва неотлъчно през целия им съвместен живот. Завръщайки се в Родината за една година е участъков лекар в Елхово, след което постъпва като гимназиален лекар на видинската Скобелева гимназия и веднага основава хигиенното дружество „Здраве“. Участва като старши полкови лекар и началник на дивизионен лазарет във войните 1912-1913 г. и 1915-1918 г. и отново се завръща в любимия Видин. През всичките години преди и след войните е активен докладчик сред населението и  автор на десетки статии и публикации в редица национални и местни издания – „Медицинска беседа“, „Майка и дете“, „Училищна хигиена“, „Български лекар“, „Видински общински вестник“, „Просвета“ и др.
Освен като уважаван лекар и зъболекар д-р Бърни Бончев е и активен общественик и радетел за хигиенен начин на живот. През периода 1920-1932 г. той основава и ръководи новата и за страната тогава служба „Борба с маларията“, подтикван от пораженията сред населението при масовото разпространение на болестта.
На 5 септември 1934 г. д-р Бончев е назначен за кмет на Видин и заема длъжността до 12 август 1938 г., когато сам се оттегля от поста с мотивите, че вече е на възраст и се чувства уморен от напрегнатата работа в общината. Мащабите, с които работи и резултатите, които постига, са значими и за своето време и от днешна гледна точка. Ето една част от сътвореното за 4-те години на неговото кметуване – приемане на кадастрален план на града, построяване на модерен водопровод и модерна, по западен образец, градска баня, изграждане на лятна къпалня и басейн, разширяване и благоустрояване на крайдунавския парк, построяване на спортни игрища и съоръжения за масов спорт, развитие на музейното дело, нов подем и разцвет на театралната и музикална култура, пресушаване на блатата в града и околностите му и разгръщане на масова залесителна дейност, изграждане на дига срещу високите пролетни води на р. Дунав, създаване на парк за летен отдих „Майски лес“, установяване на постоянно място за Видинския панаир, изграждане на модерни дюкянчета и търговска улица, реконструкция и модернизация на театъра, завършване на сградата на читалище „Цвят“, преместване на ромското население в нов и благоустроен квартал, на който съвременниците му дават името „Бончова махала“ в негова чест, ратува неотлъчно и за спазване на законността и премахване на бюрокрацията в общинското управление и т.н.
По време на Втората световна война /1939-1944/ е мобилизиран да организира борбата с маларията в Битолска и Скопска области в Беломорието и Македония. След края на войната д-р Бърни Бончев се връща към лекарската си професия, но продължава с още по-голяма енергия обществено полезната си дейност. Изнася стотици сказки и беседи, пише разкази, статии, брошури и книги както на лекарска тематика така и по проблемите на благоустрояването, историята, поминъка, етнографията и езика на хората от Видин и Видинския край. Възстановява „Видински общински вестник“ и основава в. “Просвета“. От 1938 г. до 1945 г. е председател на следните видински дружества: археологическо, журналистическо, „Червен кръст“, „Борба с туберколозата“, въздържателно, българо-съветско, културен комитет за повдигане на Видинския край, Комитет за физическо укрепване и развитие на младежта и др.
През 1950 г. е назначен за началник на новосформирания институт Окръжна санитарно-епидемиологична станция-Видин, което е и последното му служебно изпитание.
Сред десетките му публикации и писмени разработки и свидетелства останали в неговия богат архив за по-обществено значими се считат – „Колко души умират годишно от охтика във Видин“ /1906/, „Лятна ученическа колония при с. Синаговци“ /1907/, „Хигиенно-санитарното състояние на Видин“ /1908/, „Нуждата от учредяване на Министерство на народното здраве и труда“ /1911/, „Оздравителните работи в гр.Видин“ /1925/, „Практическо помагало по маларията“ /1926/, „В недрата на Магурата“, „Село Готовановци, Видин“ /1931/, „Чупрене и неговото минало и настояще“ /1933/, „Водоснабдяването на гр. Видин на кооперативни начала“ /1935/, „Причини за стопанския упадък на Видин“ /1937“, „Село Брегово. Днес и в миналото“ /1937/, „Оздравяването на Видин във връзка с наводненията от р. Дунав“ /1940/, „Водопроводът на гр.Видин и неговото минало и настояще“ /1941/, „Апостолът на здравната просвета д-р Теодосий Витанов“ /1941/ и др.
Д-р Бърни Бончев е владеел седем езика – турски, руски, немски, френски, италиански, сръбски и влашки/румънски/.
Има три деца двама сина Петър/1909/ и Павел/1918/ и една дъщеря Магдалена/1907/.
Умира на 21 януари 1968 г. в София.

През 2018 г. е удостоен с почетното звание „Почетен гражданин на Видин“.
За повече информация виж ДА Видин, Ф-122К