Проф. д-р Ангел Стоянов Тодоров,дфн

Проф. Ангел Стоянов Тодоров, дфн е роден  на 10 май 1922 г. в с. Скомля, Белоградчишко. Учи в Белоградчик и Видинската гимназия, която завършва през 1942 г. Висшето си образование завършва в СУ ”Св. Климент Охридски”, специалност „Стопански науки” през 1947 г. От 1950 г. е преподавател по история на КПСС в Катедрата по марксистко-ленинска философия във Ветеринарния факултет на СУ. През периода 1951-1954 г. е аспирант в Историко-философския факултет на СУ. Специализира в Москва /1959/ и Ню Йорк /1970/. От 1962 г. е доцент, а от 1970 г. професор. През 1973 г. е на работа в Института за съвременни социални теории, където през 1976 г. е назначен за завеждащ сектор „Научен комунизъм“. Преподавал е и във Висшия ветеринарно – медицински институт и във Висшия институт по театрално изкуство. Работил е по съвместителство и в Министерството на народната просвета. През 1981 г. е избран и дълги години е зам. председател на Републиканския съвет на дружеството за разпространение на научни знания „Георги Кирков“.
Кандидатската му дисертация е на тема „Борбата на Димитър Благоев против общоделския опортюнизъм“. И в нея той слага акцент върху исторически безспорния факт, че Дядото е бил против подготовката и вдигането на Септемврийското въстание през 1923 г.
През 1974 г. защитава дисертацията си за научна степен доктор на философските науки, която е на тема „Футурология и идеология. Критичен анализ на буржоазната футурология.”
Автор е на 14 книги, 26 студии и 73 статии публикувани в български и чуждестранни списания. Издадените му книги са: „Борбата на революционните марксисти против българския ревизионизъм „общоделството“ 1900-1903 г.“ /1959/, „Историческото място на БРСДП /т.с./ в международната социалдемокрация“ /1962/, „Нарастващата роля на марксистко-лениските партии в съвременната епоха“ /1964/, „Ленинизмът и неговите критици“ /1970/, „Футурология и идеология“ /1972/, „Работническата класа в миражите на антикомунизма“ /1974/, Песимизмът на буржуазната футурология“ /1974/. През 1977 г. излиза един от фундаменталните му трудове – „Качеството но живота. Критичен анализ на буржоазните концепции.”, която е преведена и издадена на руски език през 1980 г., издава и „Идеологията на псевдореволюцията“ /1978/, „Политическото разведряване и идеологическата борба“ /1979/, „Конфликт между надежди и реалност“ /1981/, „Консерватизмът и неоконсерватизмът“ /1983/, „Идеологическата война“ /1984/, „Мирът – идеологически измерения“ /1985/.
Участвал е в много конгреси, конференции, симпозиуми, кръгли маси, семинари и др. Учредител е на Международната асоциация на изследователските институти за работническата класа със седалище в Мексико, където участва в два последователни конгреса – 1978 г. и 1980 г., на които е избиран за член на Изпълнителния комитет на асоциацията.
Проф. Тодоров е рецензент на много научни трудове и публикации. Има петима докторанти и се ползва с безспорен авторитет от българската филосовска колегия.
Награждаван е с множество отличия и медали, сред които и ордените „Кирил и Методий“ I и II степен и „Народна република България“ III степен. С указ на Държавния съвет на НРБ е удостоен със званието „Заслужил деятел на образованието“.
Негова съпруга е проф. Иванка Апостолова, дфн (1930-2006), чиито научни интереси и разработки са в сферата на философията на физиката. Тя е първия ректор на Нов български университет (1995-2002) и е била гост-преподавател в Харвардския университет.
Брат му, Стефан Стоянов Тодоров е дипломат, дългогодишен член на представителството на България в ООН и посланик в Гърция /2002-2006/
Ангел Тодоров има двама синове.
Проф. Ангел Стоянов Тодоров умира през 2005 г. в София.
За повече информация ДА – Видин, Ф 1011.