Д-р Александър Цанов /Цанков/ Сталийски е роден на 28 август 1893 г. във Видин. Син е на един от директорите на Видинската гимназия Цано Сталийски, който е прочут с комунистическото си минало – широк социалист, учредител на социалдемократическата дружинка /1893/ и на партийната организация на БРСДП /1898/ заедно с Тодор Петров /виж отделна статия/ във Видин и  продължил директорската си кариера в софийските училища. Александър Сталийски завършва средното си образование в София /1911/ и веднага след дипломирането си се включва като доброволец в Балканската война. От 1913 г. до 1918 г. е студент по право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, като междувременно участва и като офицер в различни фази на Първата световна война, в която е раняван три пъти. След дипломирането си започва работа като адвокат в София. През 1923 г. защитава докторат по конституционно право във Вюрцбург, Германия. Същата година е избран за народен представител от Демократическата партия в XXI – то Обикновено народно събрание /1923 – 1929/. Връща се отново към адвокатската си практика и става член и един от ръководителите на фашистката организация Съюз “Българска родна защита” /СБРЗ/. През 1931 г. оглавява създадената като негово политическо крило Национална задруга за политическо възраждане. На 12 юни 1944 г. става министър на правосъдието в правителството на Иван Багрянов, което е свалено на 9 септември същата година. Той е арестуван, съден и осъден на смърт от Народния съд.

Александър Цанов Сталийски е автор на книгите “Фашисткото учение за държавата” /1929/, “Фашизмът. Българско обяснение на фашисткото национално учение” /1929/, “Поява и развой на фашизма” /1934/ и “Изходът” /1936/.

Владеел е и е ползвал свободно 5 езика.

Негов син е политикът от СДС Александър Александров Сталийски /1925 – 2004/ – министър на отбраната в правителството на Филип Димитров /1991-1992/.

Александър Цанов Сталийски е разстрелян  на 2 февруари 1945 г.