Проф. д-р Александър Атанасов Гидиков, дмн /1929-1989/


Проф. д-р Александър Атанасов Гидиков, дмн е роден на 7 април 1929 г. в гр. Видин. Завършва Видинската гимназия /1947/ и медицина в МА-София през 1953 г. Лекарската му кариера започва като военен лекар, а едва 30-годишен, през 1959 г. става кандидат на медицинските науки. През 1962 г. е избран за ст. н. с. II степен във Висшия военномедицински институт /Днес Военномедицинска академия/. От 1964 г. е на работа в Института по физиология към Българската академия на науките и ръководи лабораторията „Биофизика“. Специализира в Масачузетския технологически институт в Бостън, САЩ /1964-65г./. Доктор на медицинските науки от 1966 г., професор от 1971 г. Създава и ръководи Секцията по бионика в Института по техническа кибернетика при БАН от 1964 г. до 1968 г., а от същата година до 1982 г. е ръководител на Секцията по регулация на движенията в Института по физиология към БАН. През периода 1982-1989 г. е директор на Централната лаборатория по биофизика в Българската академия на науките. 

Проф. Александър Гидиков работи в областта на математическата теория на управлението, създавайки оригиналната концепция за мозъчните механизми в изработването на рефлексите, физиологията на висшата нервна дейност, физиологичната кибернетика, биофизиката на извънклетъчните потенциални полета и др. Основен метод на научните му изследвания и работата на ръководения от него колектив става електромиографията. Прилагат се и се експериментират нови методи за изследване дейността на алфамотоневроните чрез активността на двигателните единици в редица рефлексни и волеви движения и т.н.

Бил е член на няколко националните и международни научни организации по биофизика, заместник председател /1968-72/ и секретар /1972-76/ на Съюза на медицинските научни дружества в България.

Има 326 научни публикации в наши и чужди издания, четири монографии и два учебника. Първата му монография „Кибернетика и кортикальная регулация движений“ е отпечатана през 1964 г.,  втората „Микроструктура произвольных движений человека“ през 1970 г., третата „Теоретические основы электромиографии“ /1975/, а четвъртата „Biophysics of the skeletal muscle extracellular potentials“ /посмъртно през 1992 г./ По-значимите му научни трудове са: „Съотношенията на втората сигнална система, зрителния и двигателния анализатор при формирането на двигателните реакции на човека“, „Метод за изучаване на регулацията при отбранителните двигателни условни рефлекси“, „Теоретични основи на електромиографията“, „Неврофизиология“ и др.

Носител е на множество научни, обществени отличия и държавни отличия – медал „100 години БАН“ /1969/, „Значка на отличие на БАН“ /1972/, юбилеен медал „1300 години България“ /1981/, монголски почетен знак „Эрдэм“ /1984/, звание „Заслужил деятел на науката“ /1987/, почетен знак на Института по физиология /посмъртно/.

Проф. д-р Александър Гидиков умира на 5 юли 1989 г. в София.

За повече информация виж в Централен държавен архив Ф 1474.

Александър Гидиков е бил активен спортист и любител на екстремните спортове.