Роден е на 20 януари 1935 г. в гр. Шумен, но родовият му корен е от Видин. Дядо му Никола Вълчев Лозанов е брат на един от най-големите дарители на града Тома Вълчев Лозанов. Самият Никола Лозанов е дългогодишен общински чиновник и заместник областен управител на Видин. Бащата на акад. Боян Лозанов Стоян Николов Лозанов е роден във Видин, където завършва полукласическата гимнация през 1916 г. и военно-инженерния отдел на Военното училище в София. Служи в различни военни поделения в страната, включително и в Шуменския гарнизон, където през 1935 г. се ражда синът му Боян и е носител на два ордена за храброст от участието си в Първата /1917-18 г./ и Втората /1944-45 г./ световни войни.

Боян Лозанов прекарва детските и юношеските си години в гр. Пловдив, където завършва и средното си образование. Висшето си образование завършва също в Пловдивския медицински университет през 1958 г. и по разпределение работи като лекар и заместник главен лекар в Работническа болница в гр. Мадан до 1962 г. През същата година постъпва на специализация по вътрешни болести след спечелен конкурс във Втора клиника на ИСУЛ с профил ендокринология. През 1965 г. е изпратен като ендокринолог и завеждащ сектор във вътрешно отделение на Силистренската болница. През 1966 г. отново печели конкурс и е назначен за асистент в Катедра по ендокринология към ИСУЛ. Последователно е избиран за главен асистент, доцент и професор /1992/ в Медицински университет – София. След защитени дисертации става носител и на научните степени “доктор по медицина” и “доктор на медицинските науки”. През 2010 г. е избран за академик в Българската Академия на Науките и Изкуствата /БАНИ/.

Акад. Боян Лозанов има специализации по ендокринология и вътрешни болести в ИСУЛ и в Обединеното кралство като стипендиант на Световната здравна организация.

Основните му научни, научно-практически и преподавателски приноси са в областта на заболяванията на щитовидната жлеза, отнасящи се до епидемиологията, патогенезата, диагностиката и лечението на Базедовата болест, тиреоидита на Хашимото, ендокринния екзофталм, хипотиреоидизма и свързанете с тях автоимунни ендокринни синдроми.

Заемал е редица административни и научно-преподавателски длъжности – началник на Кленика за болести на щитовидната жлеза и минералния костен обем към Клиничния център по ендокринология и геронтология при МУ – София, Ръководител на Клиничния център по ендокринология /два мандата/, Началник на отдел “Следдипломна квалификация” към МА – София. Завеждащ кабинет при Университетска болница “Лозенец”- София, Началник на Клиника за вътрешни болести в Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда Болница – София и др.

Избиран е и на престижни обществени, редакторски и консултантски длъжности – Научен Секретар на Българското дружество по ендокринология /два мандата/ /1985-1995/, Главен редактор в продължение на 18 години /1986-2004/ и почетен главен редактор на научното списание “Ендокринология”, Национален консултант по ендокринология, Председател на Експертния съвет за йоддефицитни заболявания към Министерството на здравеопазването, Директор на Научния център по медицина към Българската Академия за Науките и Изкуствата, Експерт към медицинската комисия на Националната агенция за оценяване и акредитация на висшите учебни заведения в България и т.н.

Членувал е в авторитетни български и международни организации – Българско дружество по ендокринология, Европейска Тиреоидна Асоциация, Международен консорциум за йоддефицитни заболявания към Европейската комисия, Академичния съвет към БАНИ и др.

Акад. Боян Стоянов Лозанов има над 260 научни труда, включително учебни ръководства и монографии и множество публикации и интервюта в специализирани и популярни издания у нас и в чужбина и е участвал с научни доклади и съобщения в десетки медицински конгреси и симпозиуми в България и по света. През 2000 г. е главен редактор и съавтор на “Основно ръководство по ендокринология за специализиращи лекари”, което е настолен труд за поколения ендокринолози.

Той е носител на шест престижни отличия на Българския лекарски съюз, Медицинския унверситет в София и на Българската академия на науките и на десетки награди за научните си и учебно-преподавателски постижения. Връчени са му годишните награди на имената на проф. Константин Чилов /2004/ и акад. Иван Пенчев /2004/, почетния знак на МУ-София “Ескулап” /2005/,  годишната награда “СИЕЛА 2000” и др. През 2020 г. във връзка със своята 85-та годишнина бе удостоен и с голямата награда на Българския лекарски съюз Почетен знак – златен за особени заслуги към българската медицина и здравеопазване.

Синът му доц. д-р Лъчезар Боянов Лозанов, д.м. наследява достойно своя баща и към момента е Началник отделение “Ендокринология и болести на обмяната” в болница Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда Болница – София.

Умира на 27 ноември 2020 г.

За повече информация вижте ДА-Видин, Ф-1356.