Роден е в Сараево. Учи в Земун и други градове. Бил е писар в Правителствения сенат на Белград. Борец за националната свобода на Сърбия и писар на въстаническите войводи. Живял е в Русия, Унгария, Австрия, Германия, Черна гора, Хърватско, Далмация. Бил е наемен работник, книжовник, политик, възпитател, учител. През 1916г. става учител в гръцкото училище във Видин. Тук пише първите си стихове, които сторед сръбските литературни критици са в основата на романтизма в сръбската поезия и литература. Запазена е собственоръчно изписана от него тетрадка със само 19 стихотворения-песни , датирани от видинския му период. Според негови писма и изследвания на негови сънародници творбите от видинския му период са значително повече. Най-честите теми в стиховете му са любовта, героизма, човека и неговия хуманизъм, човека и света, митологията, слънцето. Герой на едно от тях е българския войвода хайдут Велко, защитника на Неготин от турско нашествие. Във Видин той превежда от немски и книга от неизвестен автор със заглавие „История Георги Касриота Скандерберг“, с добавени към нея две свои оригинални песни. Затварян, обвиняван в антитурска дейност, репресиран и изселван Сима Милотиновеч успява да запише доста български народни песни и приказки. Той е автор и издател на първата обнародвана българска приказка. Напуска Видин през 1818г.