Роден е на 12 юли 1899г. във Видин. Син е на капелмайстора на III-ти Бдински полк Димитър Христов Попов и учителката по музика Мара Попова. Във Видин живее до 4-та си година, когато прави и първите си концерти на цигулка, след  уроците дадени му от баща му, пред близки, роднини и съседи. Семейството се премества в Русе през 1903г., а по-късно в София, където учители по цигулка му  са големите музиканти и педагози Петко Наумов и Йозеф Швернер. Осем годишен прави първия си самостоятелен концерт и първото си музикално турне в страната. През 1908г. с майка си и сестра си заминават за Виена и учители му стават проф. Карл Пирл и цигулковия педагог Отокар Шевчик, който очарован от таланта му дори го обучава безплатно. Продължава обучението си във Виенската консерватория, където е приет през 1915г. Още като студент и след завършване на консерваторията изнася концерти във всички европейски музикални столици – Петербург, Одеса, Стокхолм, Виена, Грац, Линц, Залцсбург, Инсбрук, Варшава, Цариград и 74 германски градове, както и в „Медисън Скуер Гардиън“ в Ню Йорк. Само през периода 1926-28г. прави над 250 самостоятелни концерта и е обявен за един от 5-та най-големи цигулкови виртуози на своето време. През 1928г. при стъпването си на родна земя първият му самостоятелен концерт е във Видин. В България продължава концертната си дейност, но хваща и диригентската палка като поема диригентския пост на новосъздадения Академичния симфоничен оркестър, прерастнал през 1935г. в Царски симфоничен оркестър и преименуван през 1949г. в Софийска държавна филхармония.  Изявява се и като преподавател по цигулка в Музикалната академия мв София. През 1936г. се разделя с цигулката и се отдава изцяло на диригентската професия. След 1944г. създава Варненската/1945/ и Плевенската/1953/ филхармонии. През 1956г. за изненада на всички е пенсиониран и остава без работа, след като с ръководените от него оркестри е обиколил всички европейски страни и е приел овациите и признанието на най-взискателната музикална публика. Създава оркестъра „Колегиум за камерна музика“ и продължава концертните си изяви, но му липсва голямата сцена. През 1962г. емигрира в Израел, по късно се мести в Египет и накрая се установява в Лос Анджелис, където е първият българин дирижирал оперни спектакли.

     Негова дъщеря е голямата оперна изпълнителка Валери Попова, а Александрина Пандачанска е негова внучка.

     През 1976г. негови приятели организират концерт и съпътстващи мероприятия за честването на неговата 75 годишнина. Възторгнат и силно развълнуван от предстоящата среща с България и със своите приятели, калеги  и оркестранти умира от инфаркт на път за летището на 12 август 1976г. През 1999г. прахът му е пренесен в родината и погребан в Софийските централни гробища.