Рожденното му име е Петър Петров Георгиев и е роден в София на 28 септември 1969 г. Баща му е с руско потекло и поради тази причина избира за фамилно име фамилията на далечните си прародители. Баща му е бил говорител в радиото още 20 годишен, след това е работил като драматург в няколко театъра и служител в Рекламния отдел на Българското национално радио. Има издадени и няколко стихосбирки. Майка му Галина Банчева е родена в Кула и е била строителен инженер. В детските си години Петър Волгин е прекарвал част от ваканциите си в родния град на майка си и при роднини във Видин, от който период има интересни и любопитни спомени. Майка му формира в него и любовта към четенето, като още 5 годишен вече е четял спокойно, а още в началните класове вече е прочел учебниците по история за учениците от средния курс. От дете е участва в Детската театрална студия на Двореца на пионерите, а едва 10 годишен печели конкурс за изпълнител на детски роли в радиопиесите на БНР, където наред със знакови български актьори и актриси се среща и със Стефан Данаилов.

Петър Волгин завършва основното си образование в 32-ро ЕСПУ „Климент Охридски“-София с усилено изучаване на руски език, а средно в Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“. През 1992 г. завършва Софийския университет, специалност „Българска филология“ и веднага започва работа в Българската национална телевизия, но скоро разбира, че бъдещето му е по-скоро в радиото и през следващата 1993 г. вече е на работа като хонорован радиоводещ в Българското национално радио. Чак през 1995 г. е назначен за щатен журналист и водещ на предаването „12 + 3“, паралелно с него през 1998 г. стартира и нощното му предаване „Извън контрол“. През периода 2005 – 2010 г. води и авторското телевизионно предаване „Вярно с оригинала“ по телевизия TV7, а през 2009 г. стартира като автор и водещ и най-проблемното си радиопредаване „Деконструкция“, излъчвано всеки съботен ден от 12 до 14 часа. Автор е и на десетки статии във вестниците „Преса“, „Култура“ и др., както и в списания и електронни медии. Многократно е снеман от ефир и санкциониран от СЕМ и ръководителите на медиите и редакциите, в които работи, но той отстоява правото си на собствена журналистическа и обществена гледна точка. Отричан и обичан Петър Волгин е заел трайно място в съвременната българска журналистика.

Автор е и на няколко книги в различни жанрове – „Медиен апокалипсис“/2000/, „Лудница“/2004/, „Неудобните“/2004/, „Обичам ли те?/в съавторство с Искра Ангелова/2007/ и „Радикална еврейска енциклопедия“/2013/.

Носител е на Националната награда за журналистика на името на Сирак Скитник за 2003 г.