Роден е на 24 май 1908 г. във Видин. Баща му е разстрелян след разгрома на Септемврийското въстание 1923 г. Завършва средното си образование във Видинската гимназия през 1928 г. и право в СУ“ Св. Климент Охридски“ през 1932 г. По време на следването си работи като печатарски работник, става член на Независимите работнически професионални съюзи, а през 1930 г. и на легалната Работническа партия. За участие в работнически стачки, студентски демонстрации и разпространение на нелегална литература и позиви неколкократно е арестуван. След дипломирането си се завръща в родния си град и работи като съдебен изпълнител, младши съдия и адвокат. След 9 септември 1944 г. е отговорен секретар на Околийския комитет на Отечествения фронт, директор на Българска кинематография /1947-50/, прокурор в главна прокуратура на НРБ /1951-1962/, сътрудник на НС на ОФ/1963-65/, а от 1966 г. до 1977 г. е на отговорна работа в Министерството на правосъдието.

      Петко Здравелин се занимава с литературна дейност още от ученическите си години. Творчеството му е жанрово многообразно. Автор е на стихове, разкази, драми. Обединително звено на творбите му е острата социална насоченост. В по-късен етап създава и публицистика и художествена документалистика.. Сътрудничи с очерци, есета, статии и рецензии и на периодичния печат.

Автор е на книги с поезия, драми, разкази,  документални повести и романи – „Есен. Стихотворения“/1931/-конфискувана от полицията, „Вихри. Стихотворения“/1932/, „Моите приятели. Разкази“/1938/, „Клепалото бие. Драма“/1941/ – поставена първо на Видинска сцена, „Това се случи на улицата.  Драма“/1940/- поставена първо на Видинска сцена, „Детската престъпност и борбата с нея“/1958/ „Незабравимо детство. Повест“/1959/, „Възпитанието – основно средство за борбата срещу противообществените прояви на маловръстните“/1961/, „Безнадзорните“/1963/, „Киното и възпитанието“/1963/, „Ограбено детство“/1964/, Радостта в семейството“/1964/, „Осиротели деца“/1965, „В крак с живота. Очерци от ежедневието“/1966/, „За детската съдба“/1967/, „Противообществени прояви на маловръстните“/1967“, „Страници от едно наказателно дело“/1968/, „Един прокурор разказва“/1969/, „Маловръстните на улицата“/1977/, „Правното възпитание и борбата с пиянството“/1978/, „Изповеди на стария прокурор“/1980/ „Необикновената повест на един съдия. Документална повест“/1982/, „Писма от запустялата къща“/1983/, „Студентски хроники. Документална повест“/1996/-издадена посмъртно и др.

По книгата му „Един прокурор разказва“/1969/ е направен сценария на Р. Чанев и Г. Дюлгеров за игралния филм „Авантаж“/1977/.

      Умира през 1983г.