Роден е на 8 февруари 1954 г. в гр. Белоградчик, но родовия му корен е от с.Пролазница и  с. Стакевци. Средното си образование завършва в Техникум по индустриална химия „Проф. Асен Златаров“- Видин през 1973 г. , а висше в СУ“Св. Климент Охридски“, специалност „Журналистика“ през 1980 г. Още като студент е привлечен като сътрудник, а по-късно вече и като щатен журналист във в. „Поглед“. Работил е като заместник главен редактор във вестниците „Трудово дело“ и „Стандарт“, главен редактор на в. „Кеш“ и сп. „Св. Валентин“, директор на новинарската емисия на БНР, журналист и коментатор във в.“Новинар“ и в. „24 часа“. Бил е член на Секретариата на Съюза на българските журналисти.

Пенчо Ковачев е автор на сборника с разкази „Цигански късмет“/2009/ и на стихосбирката „Газ до дупка“.

Има няколко книги посветени на българското кино – „25 български филма зад кадър“/2006/, „Приключението кино – моя съдба“/2007/, „50 златни български филма“/2008/, „Любов без мостове“ /2012/ и „Всенародният любимец Георги Парцалев и проклятието да си гей в НРБ“/2018/.

Автор е и на публицистичните и хумористични книги – „BG смърти и тайни“/2010/, „Пегас се смее на глас“/2012/, „Защо се самоубиват поетите“/2013/, „Петър Младенов. Цялата истина“/2016/.

Като сценарист и съсценарист Пенчо Ковачев записва в творческата си биография и документалните и игрални филми – „Рисувам, защото се съмнявам“- за Румен Скорчев/2002/, „Едно дете в повече“- тв сериал/2004/, „Голям смях с Георги Калоянчев“/2007/, „Голям смях със Стоянка Мутафова“/2007/, „Голям смях с Татяна Лолова“/2007/, „Голям смях с Никола Анастасов“/2007/, „Людмил и Руслана“- тв сериал/2008/, „Един каубой в България“/2009/ и „Любов без мостове“/2015/.