Роден е на 3 ноември 1926 г. във Видин. Средното си образование завършва във Видинската гимназия и е приет право в Софийския университет, но прекъсва следването си и се записва в Държавното висше театрално училище – София. Завършва го през 1950 г., със специалност „Актьорско майсторство“ и работи като актьор в Народен театър „Иван Вазов“. През 1951 г.  започва работа в Българското национално радио, а по-късно е на щатна работа  и в Министерството на културата. 

Режисьорската му дейност в документалното кино стартира през 1965 г., като в повечето  от филмите е и сценарист или съсценарист. Първият му филм е „Изкуство и хора“/1968/, следват „Поет и природа“/1970/, „Това, което обичаме“/1973/, „Стъргалото“/1975/, „Зимно време“/1978/, „Е, и“/1991/, „В мир и бран-ан аван“/1994/, „Казан“/1995/ и „Обикновен социализъм“/2003/.

Никола Ковачев има и една роля в киното във филма „Краят на една ваканция“/1965/

Бил е член на Съюза на артистите в България/1950-65/ и на Съюза на българските филмови дейци /1978-89/.

Умира на 8 октомври 2005 г. в София.