Роден е на 24 март 1922 г. в с. Якимово, Монтанска област. Средното си образование завършва във Видинската гимназия /1941/. Участва в съпротивителното движение, заради което е арестуван и изключван от гимназията. Известно време следва медицина в Загреб /1942/, но отново е арестуван, осъден и лежи в Ломския затвор /1943-44/ . През 1952 г. завършва Военнополитическата академия в София и служи като офицер в Българската народна армия.

Николай Кирилов сътрудничи още от младежките си години на прогресивния печат, а след 1944 г. на в. „Народна младеж“ и в. „Литературен фронт“ и на списанията „Български воин“, „Пламък и др. От 1960 г. до 1968 г. е главен редактор на Издателството за литература за чужди езици, а след 1973 г. е редактор в сп. „Септември“.

Издава сборниците с разкази – „Пролетен дъжд“/1960/, „Небе без прах“/1965/, „Тя даде-тя взе“/1969/ и „Отвързано време“/1973/.

Член е на Съюза на българските писатели.