Роден е на 10 март 1951г. в с.Дреновец. Приет е за студент по журналистика в Софийския университет, но завършва висшето си образование в университета в Лвов, СССР, специалност „Военна журналистика“. Работил е като журналист, главен редактор на сп.“Родна реч“/1982-1985/, директор на издателство „Народна младеж“/1985-1991/, собственик и директор на частните издателства „Петекс“ и „Петексон“/1991-1996/, генерален директор на издателска къща „Христо Ботев“/1996-2003/, председател на агенция „София прес“/2003-2013/.

     Николай Петев е бил член на Съюза на българските писатели и е избиран  три последователни мандата за председател на съюза /2003-2013/. Членувал е в СБЖ. Приет е за действителен член на Академията за руска словестност – Москва. Избиран е и за народен представител в 42-то Народно събрание от гражданската квота на БСП.

     Носител е на много отличия и награди – наградата „Южна пролет“ за дебютната си книга с литературна критика „Тук във времето“/1983/, руските ордени за литература и принос в укрепването на приятелството и културното сътрудничество между Русия и България „70 години Съюз на съветските писатели“/2006/ и „Михаил Ломоносов“/2006/. Лауреат е и на следните литературни отличия Националната Ботевска награда /2006/ , Руската литературна награда „Имперска култура“/2007/, сръбската награда „Арка“ и македонската награда „Книжен Дедал“/2007/. Носител е и на московските награди „Бронзов Витяз“ и „Златен Витяз“/2009/ учредени от Славянския литературен форум. През 2011г. е издаден указ за награждаването му с орден „Св.св.Кирил и Методий“, който така и не му е връчен, а през 2013г. малко преди да почине е удостоен с орден „Самарско знаме“ за развитие на българо-руските отношения.

     Негови произведения са превеждани и издавани в Русия, Сърбия, Италия, Украйна, Полша, Македония и други страни.

      Автор е на книгите – „Тук във времето“/1982/, „Поезия и позиция“/1986/, „Фарът и неговия пазач“/1989/, „Зад завесата на политическия театър“/1997/, „Фарът, пазачът и вятъра“/2006/, „Не ме ли помниш“/2011/, „17 есета против този свят“/2012/, „33 стихотворения за препрочитане“/2013/.

     Има двама сина – Васил и Владимир и дъщеря Ния.

     Умира на 15 октомври 2013г. в София.