Роден е на 14 март 1848 г. Началното си образование получава в родния си град, учи и  в Габровската гимназия, и в Белградската духовна академия. След завръщането си в България е учител в села от Оряховската околия и гр. Козлодуй. Участва в местния революционния комитет на града  за подготовката на Априлското въстание и е ангажиран с посрещането на Ботевата чета, към която се присъединява. Участва в сраженията на Милин камък, а след разбиването на четата успява да се укрие и да се насочи към границата със Сърбия, но е заловен в района на гр. Берковица. След истезания, няколко съдебни процеса и затвори в Берковица, Видин, Русе, Свищов и Плевен успява да избяга в Румъния. По време на Руско-турската освободителна война е преводач и водач на румънска войскова част, а  след освобождението е служител в съдебната система, адвокат и кмет на гр. Козлодуй. В края на живота си се преселва със семейството си в с. Долни Вадин.

Младен Павлов е автор на книгата „Мемоари“/1928/, в която разкрива интересни подробности и за дейността на Врачанския революционен комитет, и за участието си в Ботевата чета и преживяното по време на съдебните процеси и затворничеството, и за своите житейски и политически проблеми по време на Стамболовото правителство, и за семейството и близките си.

Паметни плочи на Младен Павлов – Козлодуйското даскалче има в  град Видин, на мястото на родната му къща и на фасадата на дома му в София.

Умира на 13 октомври 1935 г. в с. Долни Вадин, Врачанска област. Домът му в селото, дарен за обществени нужди от дъщеря му Корнелия, е превърнат в музей на ботевия четник.