Роден е на 11 август 1852/54 г. във Видин. Второ дете в семейството на видински търговец и Елена Икономова. Остава отрано сирак. Началното и основното си образование получава във Видин. През 1969 г. със съдействието на Драган Цанков, помощник на пашата в града по това време, заминава за гр.Табор, Австро-Унгария, където завършва Земеделско-индустриално училище /академия/. След завършването му се завръща във Видин, довеждайки със себе си своя състудент Димо Хранов /виж отделна статия/ и от 1974 г. до 1978 г. е учител във Видинското класно училище по природоматематически дисциплини, като развива и широка обществена и просветна дейност. Работи за въвеждане на нова единна програма в училищата и полага грижи за настаняване на завършилите IV клас възпитаници в читалищния пансион и на подходяща работа. В неделните дни заедно с други видински учители изнася сказки в читалище „Цвят“ и преподава безвъзмездно в неделните училища.  Печати статии по стопанско-икономически въпроси във в.“Право“ и списанията „Читалище“ и „Ступанъ“, първото земеделско списание в България, издавано от Димо Хранов. В навечерието и по време на Руско-турската освободителна война предава сведения от стопански и военен характер на руското командване, събира сведения за дислокацията на турския гарнизон и организира „гълъбова поща“. Изработва план на отбраната на Видинската крепост с огневите точки и складовете с боеприпаси. След освобождението руският генерал-губернатор Л.Ф. Тухолка го назначава за управител на митницата, а след 1 януари 1879 г. става ревизор за всички митници в Княжество България.  Учителства в Лом/1880-82/ и София/1982-84/ и издава първия български гимназиален учебник по ботаника. През периода 1984-1893 г. е началник отделение в Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията. През 1892 г. е председател на първото „Земеделско и промишлено изложение“-Пловдив. През същия период е редактор на сп.“Домакин“- където печата статии за развитие и модернизиране на българското земеделие и промишленост. От 1894 г. до 1899 г. е дипломатически представител на България във Виена и Белград, а от 1906 г. до 1908г. е издател на в.“Балканска трибуна“. За критики към монарха и монархията  вестникът  често е конфискуван, а Михалаки Георгиев е затварян и изтезаван в Черната джамия, което вероятно е причина след спирането на вестника да се оттегли от политическата дейност. Той е сред основателите на дружество „Славянска беседа“, на „Физико-медицинското дружество“ и на „Българското земеделско дружество“ и активен член на „Сръбското земеделско дружество“ и „Българската академия на науките“.

      В един приятелски и писателски кръг е с Иван Вазов и Иван Шишманов. Сътрудничи в литературните издания „Деница“, „Мисъл“, „Български преглед“, „Войнишка сбирка“, „Летописи“, „Българска сбирка“, „Църковен вестник и др.

      Първите му разкази се появяват през 1890 г. и са със сюжети от българското село, войните и политическия живот в България.

      Михалаки Георгиев е автор на  – „Така се лъже човек. Хумореска“/1899/, „Три срещи. Спомени от миналото“/1899/, „От късмета е всичко на този свят“/1904/, „Бирникът дошел. Драматизация“/1905/, „Тахир Беговица“/1910/, „Разкази и хуморески.Т. III“/1919,1921/, „Избрани разкази. Т. 1,2-3“/1938-42/, „Избрани разкази“/1952/, „Съчинения.Т. III/1961/.

      Регионалната библиотека във Видин носи неговото име.

      Умира на 14 февруари 1916 г. в София.