Родена е на 21 октомври 1947 г. във Видин. Завършва висшето си образование през 1969 г. във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство“ в класа на проф. Кръстьо Мирски. Актриса в държавните театри в Перник, където дебютира в ролята на Роза в „Когато куклите не спят“/1969/ , Видин/1971-72/, Габрово/1972-73/, Димитровград/1973-75/, Пловдив/1977-78/ и Театър на българската армия – София.

Емблематични роли на Мимоза Базова са – Мими и Лола в „Разбойници“ от К. Чапек, Елисън Портър в „Обърни се с гняв назад“ от Дж. Озбърн, Наташа във „Фалшивата монета“ от М. Горки, Леночка в „По следите на радостта“ от В. Розов, Евгени Добревич в „Хъшове“ от И. Вазов, Джени във „Всичко в градината“ от Е. Олби, Росаура в „Животът е сън“ от К. де ла Барка и др.

Мимоза Базова има роли и във филмите – „Необходимият грешник“/1971/, „На чисто“/1974/, „Бой последен“/1977/1 „Мигове в кибритена кутийка“/1979/, „Дишай, човече“/1981/, „Нашият Шошканини“/1982/, „Здравей, бабо“/1991/, „Отвъд чертата“/2003/, „Искам го мъртъв“/2008/, „Пастирът“/2008/, „Влак“/2008/, „Ел Гринго“/2012/ и др.

През 2009 г. Мимоза Базова получи наградата на Съюза на артистите в България „ИКАР“ за най-добра женска роля за ролята на Оля в пиесата „Родилно петно“ на ТР „Сфумато“ с режисьор Иван Добчев.