Роден е на 7 юли 1899 г. в гр. Попово. Средното си образование завършва в Плевенската гимназия и прави своя дебют като актьор в Плевенския театър, след което се включва в трупите на много провинциални театри в страната. Бил е актьор и във Видинския драматичен театър /1928-29/. Той е един от основателите и от най-дейните членове на Управителния му съвет за утвърждаване на Съюза на артистите в България /1921/.

Емблематични са изиграните от него роли на – Иван Асен II в „Борислав“ и Иван Александър в „Към пропаст“ от Иван Вазов, Асен I в „Иванко“ от Васил Друмев, Валтер в „Коварство и любов“ и Филип II в „Дон Карлос“ от Фридрих Шилер, Хенрих IV в едноименната пиеса от Уилям Шекспир и др., пресъздава и образите на полк. Витанов в „Когато гръм удари“ от Пейо Яворов, Нягул в „Албена“ и Рали в „Боряна“ от Йордан Йовков, Найден в „Майстори“ от Рачо Стоянов, Македонски в „Хъшове“ от Иван Вазов и много други.

Любен Попов застава често и на режисьорския пулт. Негови са постановките на – „Джо Келер и синове“/1949/ от Артър Милер, „Зайко-Всезнайко“/1953/ от Сергей Михалков, „Балкански аристократи“/1956/ от Любимка Бобич и др.

За активната си актьорска, културна и обществена дейност Любен Попов е награждаван с високи професионални и държавни  отличия – „орден „Св.св. Кирил и Методий“ I степен, орден „Червено знаме на труда“, Златна значка на Министерството на културата „100 години български театър“ /1957/, юбилеен медал „25 години народна власт“/1969/ от Президиума на народното събрание и др. През 1967 г. е удостоен и с почетното звание „Заслужил артист“.

Умира на 14 януари 1985 г. в София.