Роден е на 21 юли 1936 г. в с.Горни Лом. Средно образование завършва във Видинската гимназия през 1954 г., а висше в Московския нефтен институт през 1960 г. През 1966 г. завършва и второто си висше образование в СУ“Св.Климент Охридски“ по специалността „Българска филология. От 1968 г. до 1974 г. е гл.редактор на радиостанция „Младост“ към Българското национално радио, а след това е отговорен редактор на българо-съветския алманах „Дружба“. През периода 1976-80 г. е  секретар, а от 1980 г. до 1988 г. е главен секретар  на Съюза на българските писатели. След това до 1990 г. е пълномощен министър и директор на Българския културно-информационен център в Москва. Бил е основател и гл.редактор  на в.“Славянски вестник“, гл.редактор на в.“Жарава“ и директор на в.“Български писател“ и Вапцаровския вестник „Моята вяра“.

      Първите му публикации са от младежките и студентските му години. Сътрудничи на вестниците “Студентска трибуна“, „Пулс“ и „Литературен фронт“ и на списанията „Пламък“, „Септември“, „Съвременник“ и др.

      Автор е на 28 стихосбирки – „Отвесни градове“/1967/, „Забранена трева“/1970/, „Спасено пространство“/1973/, „Континентални кратери“/1974/, „Нулев километър“, „Брод на образи“/1974/, „Гранитово“ 1975/, „Безкрайни мостове“, „Вътрешно време“, „Работни пегаси“, „Писмо за Левски“/1977/, „Септемврийска поема“ „Среднощна болка“/1983/, „Дума дадена за свободата“/1985/, „Винт или поема за комунисти“, „PS С любов“, „Безсънни местожителства“, „Молитва за Македония“, „Кръвта на птиците“, „Поетът, лунната усмивка и чудовищата“, „Здравей вещице, здравей мила“, „Светлина от лебед“, „Дневен фенер“, „Часовник“, „Русото глухарче“/2007/, „Небесна лодка“/2016/ и на публицистичната книга „Родена от морето“. Негови стихосбирки са издадени в Русия, Испания, Турция, Индия и Чехословакия, а стиховете му са преведени на всички европейски и славянски езици.

      Член е на СБП и на Перуанската академия на поетите.

      Лъчезар Еленков е отличен с Националната награда за литература на ЦК на ДКМС, наградата за литература на Международната фондация „Георги Димитров“ и наградата на сп.“Млада гвардия“-Москва, получил е и националните награди на учредени на имената на Гео Милев, Михалаки Георгиев и Иван Нивянин. Народен деятел на културата/1986/.

      Носител е на най-високите държавни отличия – ордените „Кирил и Методий“ I ст., „Червено знаме на труда“ I ст., „Народна Република България“ I ст. и „Стара планина“ I ст., както и на множество медали, юбилейни значки и грамоти.

      Почетен гражданин на Белоградчик.