Роден е на 7 юли 1912г. в с.Скомля. Рожденото му име е Лозан Иванов Богданов. Средното си образование получава във Врачанската гимназия, от която е изключен заради антифашистката си дейност и я завършва като частен ученик едва през 1934г. Член е на РМС от 1928г. и на Комунистическата партия от 1930г. Осъждан е за прогресивната си дейност. Излежава присъди във Врачанския затвор/1933/ и Видинския затвор/1936/ и е интерниран в лагерите „Годна вода“, „Кръсто поле“ и с.Тодоровци/1938-43/. През периода 1943-44г. е нелегален. След 9.9.1944г. работи като директор на в.“Свобода“/1944-45/, редактор във в.“Работническо дело“/1945-46/, кореспондент на в.“Работническо дело“ в Париж/1946-47/, директор на сп.“Свят“/1947-48/, зам.главен редактор на в.“Литературен фронт“/1949-62/, гл.директор на БТА/1962-1981/.

     За обществено-политическата си и литературна дейност е награждаван с множество награди и високи държавни отличия – „Димитровска награда“/1950/, орден „Народна Република България“ II и I степен/1959 и 1962г./, „Заслужил деятел на културата“/1964/, „Народен деятел на културата“/1971/, „Герой на социалистическия труд“/1972/, орден „Георги Димитров“/1972/ и др. Бил е член на СБП и СБЖ и участник в ръководствата им.

     Литературната си дейност започва през 1928г. като кореспондент на опозиционните вестници „Ехо“, „Работнически вестник“ и „РЛФ“. За пръв път печата стихове през 1935г. в младежкия литературен сборник „Сигнали“. Следват пиесата „Бент“/1937/ и стихосбирката „Тревога“/1940/. След 1944г. се изявява предимно като драматург, публицист и есеист. Масово се играят в българските театри пиесите му – „Разузнаване“/1950/, „Часът на щастието“/1953/, „Незабравими дни“/1959/, „Среща“/1962/, „Няма сто истини“/1967/, трилогията  „Човекът от досието“/1967/, „Разпаленият въглен“/1970/ и „Не подлежи на обжалване“/1972/, „Ония двамата“-комедия/1977/ и „Атестация“/1979/. През 1972г. излизат т.I и т.II на  драмите му с предговор от Любомир Тенев. През 1964г. е заснет по негов сценарии филма „Тринадесет дни“ на режисьора Стефан Сърчаджиев.

     Лозан Стрелков е автор  и на книгите – „Планът Маршал“-публицистика/1948/, „Златният запас“-литературни статии/1959/ и на множество статии, анализи и интервюта в литературния и политически печат.

     Над 30 са литературните статии посветени на творчеството му, а през 1980г. излиза и сборника „Литературни анкети“, където той сам анализира живота и творчеството си. Интересни и много позитивни за него са спомените на Петко Бочаров, Димитри Иванов и други топ журналисти, преводачи и международници за времето на неговото директорство в БТА.

     Умира на 9 януари 1981г. в София, един ден след като членовете на политбюро на ЦК на БКП му съобщават, че ще бъде освободен от длъжността главен директор на БТА и ще бъде назначен за директор на Народния театър „Иван Вазов“.