Роден е през м. юли 1941 г. в София в офицерско семейство. Средното си образование завършва в Средното музикално училище – София, в класа по цигулка на проф. Константин Зидаров. Приет е и следва две години в СУ, специалност „Класическа филология“, но кандидатства отново и е приет във ВИТИЗ, специалност „Театрознание“. Още като студент в института прави превод на пиесата „Бурята“ от Шекспир, а Любен Гройс/виж отделна статия/ я поставя във Варненския театър. Също в студентските си години прави преводи и на други шекспирови драми и комедии – „Хенри IV“, „Напразните усилия на любовта“, „Ричард II“, „Слуга на двама господари“ и „Ветрилото на Голдони“. През периода 1980-1986 г. живота и постановъчната му дейност са свързани с Видинския куклен театър, като известно време е и драматург на театъра. Тук поставя пиесите „Палечко“ от Валери Петров, „Момче и вятър“по народната приказка, излъчен и по БНТ, „Трите прасенца“ от Братя Грим, „Новогодишна въртележка“, „Пипи дългото чорапче и др., като в повечето случаи е и сценограф и музикален оформител на спектаклите.

Кирил Станчев е автор на играните на сцените в България пиеси – „Индийското въже“/1991//, „Кукувден“, „История със змей“, „Земя, почакай“/играна в Германия, Русия и Израел/. В архива му са още театралните композиции „Чудомир“, „Книгите на Йеремия“ и „Песен на песните“ и пиесите „Княз Борис“, „Приказка за Веда“, „Ужасна комедия“ и др.

В творческите му планове са преводите на „Божествена комедия“ от Данте, Шекспировата недраматична поезия/поеми, стихотворения и сонети/, Шекспировите трагедии „Тит Андроник“, „Макбет“, „Крал Лир“ и „Антонии и Клеопатра“. Подготвил е за издаване и изследването „Гей – като пол и характер“ и пространната сатира „Епопея на гореупоменатите“.

Кирил Станчев владее и ползва френски, английски, руски и италиански език.