Роден е на 24 юни 1924 г. в гр. Кула. Средното си образование завършва в София през 1942 г. и взема участие като запасен офицер в заключителната фаза на Втората световна война/1945/. Награден е с орден за храброст II степен. Висшето си образование завършва в СУ“Св. Климент Охридски“, специалност „Право“ през 1949 г. Още като студент през 1947- 48 г. е вътворен в лагера „Куциян“ за промонархическите си убеждения и агитация, но е освободен предсрочно и му дават възможност да се дипломира. Работи като хамалин, секач, снабдител и чиновник в различни предприятия, а от 1957 г.  до 1986 г. е административен директор на сп. „Славейче“. През 1958 г. отново е вътворен, но този път в Старозагорския затвор.

Първата му публикация и през 1939 г. във в. „Литературен кръг“/Видин/. Сътрудничил е с разкази, очерци и репортажи в периодичния печат. Първата му книга „Боеве“/1946/ е сборник с разкази за Отечествената война. Тя предизвиква широк отзвук и противоречиви оценки от страна на критиката. Автор е на исторически романи, разкази за миналото и от съвременния му живот, разкази за деца, студии върху старобългарския календар и др.

Йордан Вълчев издава следните книги – „Боеве. Разкази“/1946/, „Надбягване с пътищата. Из бележника на един снабдител“/1956/, „Напред знамената. Роман“/1963/, „Цар Симеон. Исторически очерк“/1965/, „Бунт на владетеля. Роман“/1967/, „Родихме се змейове. Разкази“/1969,2002/, „Сигнали за атака. Разкази“/1969/, „Стъпала към небе.Роман“/1969,1979,1990/, „Сватба. Разкази“ /1970/, „Тошко и Божко. Разкази за деца“/1973/, „На педал. Разкази“/1978/, „Древният календар на българите. Студия. /на български, английски, немски и испански език/1978,2008/,  „Исперих. Опит на тема Владетелят и свободата“/1979, 1991/, „Отстъпление няма. Повести“/1981/, „Старо злато. Разкази“/1983/, „Цар Симеон. Хроника“/1984/, „Календар и слово. Есета“/1986/, „Надбягване. Роман“ /1986/, „Наклонената кула в Кула. Разкази“/1988/, „Куциян. Мемоари“/1990/, „Мими Мимоза“/1991/, „Две изречения на Исус Христос“/1998/, „Календар и хронология“/1999/, „От нулата нагоре“/1999/, „Дневниците на писателя дисидент“/2004/, „Съчинения. В 6 тома“/2011-2014/.

През 1976 г. за сборника „Боеве“ получава наградата на Министерството на отбраната „Златен меч“.

Умира на 14 декември 1998 г. в София.

Има 5 деца. Негов син е проф. Боян Йорданов Вълчев /виж отделна статия/.

За повече информация виж ДА-Видин, Ф-1017.