Роден е на 25 май 1939 г. в с. Струин дол. община Белоградчик. Средното си образование завършва в гимназията в гр. Димово, а висше в „СУ“Св. Климент Охридски“, специалност „География“. Специализира международни икономически отношения и защитава докторска дисертация по икономика. Работи в Министерството на външните работи и повече от 25 години е на дипломатическа работа. Бил е и посланик на България в Афганистан.

Има множество статии и публикации в българския и чуждестранен печат и интервюта в специализирани издания и националните електронни медии.

Автор е на книги с мемоарни спомени и публицистика, както и на художествена литература. Издал е книгите – „Афганистан – мостовете са изгорени“/1989/, „Да се здрависаш със смъртта“/1992/, „Самосъд“ /1993/, „Вино с дъх на къпини“/1996/, „Гневът на папагала“/1997/, „Смехът на избраните“/1998/, „Дневник“ – I част/1999/, „Българският кръстопът“/2000/, „И Господ греши“/2000/, „Да прегърнеш залеза“/2001/  и „Друмища“/2002/.

Умира на 4 януари 2002 г.