Роден е на 19 януари 1900 г. във Видин. Средното си образование завършва във Втора мъжка гимназия – София и е приет за студент в Юридическия факултет на СУ“Св. Климент Охридски“, но през 1920 г. кандидатства и е приет за студент в Художествената академия, специалност „Живопис“. Преподаватели са му проф. Никола Ганушев, проф. Стефан Иванов и проф. Никола Маринов. Завършва академията през 1925 г. и заминава веднага за Мюнхен на специализация, където през 1927 г. прави и първата си самостоятелна изложба от портрети и пейзажи от градския интериор на Трявна, оценени високо от изкуствоведческата критика. Още същата година се завръща в страната и постъпва като учител в Тревненското столарско училище, прилагайки модерни методи на обучение и поставяйки начало на музейното и галерийно дело в града. Със същия успех и обществени ангажименти преподава и се изявява и в Мъжката гимназия и Народния музей във Пловдив.

От 1943 г. Иван Христов е художник на свободна практика. Считан за водещ и изящен класик- пейзажист той въвежда и утвърждава техниката на цветната имприматура – полагането в началото на работата върху картината на един равен тон, с който се покрива платното, от който твореца започва последователно да „вади“ цветовете. Това прави картините му топли и пространствени, контрастни и експресивни, ярки и тайнствени. Той показва завиден дар да превръща обикновените наблюдения над природата в емоционално изкуство със запомнящи се образи и изящни открития. Така той съумява да предаде романтиката на Трявна, интимността на Копривщица, монументалността на Търново и Пловдив, своеобразната приказност на Белоградчик, Мелник, Балчик, Видин, Родопите и Созопол и строгостта на възрожденската архитектура на притаените сред планините манастири – Рилския, Бачковския и Преображенския.

От 1926 г. до 1980 г. художникът прави над 50 самостоятелни изложби в едни от най-престижните национални и частни галерии в Англия, Австрия, Германия, Индия, Италия, Полша, Унгария и Чехия,  участва във всички Национални художествени изложби и в експозиции на Регионалните галерии в страната, включва се в бианалета и инициативи на новосъздадения и утвърждаващ се Съюз на българските художници.

Картини на Иван Христов са във фондовете на НХГ и СГХГ, във всички градски галерии в страната,  в Президенството, Министерския съвет и министерствана на България, в обществени организации и общини, в институции и ведомства, в посолствата и легациите нва България в чужбина, в Лувър, ООН, Дрезденската и Будапещенска галерии, Полша, Букурещ, Германия, Италия, Русия, Румъния, Куба, Унгария и още десетки страни по света, както и в частни колекции и домовете на българи и чужденци.

С Видин са свързани както първите стъпки на художника, така и зрелите му години, когато често посещава родния си град и създава много шедьоври от колоритния му облик и от неповторимия ланшафт на Белоградчик и околностите му. Художествена галерия „Никола Петров“-Видин съхранява във фонда си 15 творби на своя съгражданин Иван Христов.

Посмъртно негови изложби са експонирани във Видин/2015/, Пловдив/2016/, Велико Търново/1917/ и Габрово/2017/.

Иван Христов е носител на множество награди и на най-високите отличия на България – Златен медал на Международното изложение в Париж за картината „Созополски къщи“/1937/, орден „За граждански заслуги“/1937/, орден „Св.св. Кирил и Методий“/1963/, званието „Заслужил художник“/1966/, „Народен орден на труда“-златен/1971/, званието „Народен художник“/1971/, „Славейкова награда“-Трявна/1974/, орден „Народна република България“/1975/, орден „Георги Димитров“/1980 и 1985/, званието „Герой на социалистическия труд“/1985/. Той е почетен гражданин на Велико Търново и Трявна.

Умира на 27 март 1987 г. в София.