Роден е на 6 декември 1946 г. във Видин. Детството си прекарва в с. Майор Узуново, където учи до 7-ми клас, докосва се до фотографията и прави първата си публикувана снимка „Черешобер“, която е отпечатана във в.“Червено знаме“. Основното си образование завършва в Първа смесена политехническа гимназия „Димитър Благоев“ във Видин през 1961 г. От тогава са и първите му отпечатани дописки и снимки във в.“Народна младеж“. По време на обучението си в гимназиалните класове на Видинската гимназия се сближава с фоторепортера на в.“Червено знаме“ – Иван Лилков/виж отделна статия/ и често на страниците на вестника се появяват негови снимки. Продължава да сътрудничи и на в.“Народна младеж“. Още в 9-ти клас участва със свои фотоси  във фотоизложба, поощряван и подпомаган от другия си учител във фотографското изкуство – Хари Яръмов/виж отделна статия/. След отбиване на редовната си военна служба записва задочно Полиграфическия техникум „Юлиус Фучик“-София, специалност „Фотография“ и е в класа на Янка Кюркчиева – автор на първия български учебник по фотография. В същия период участва в създаването на фотолабораторията към Базата за техническо развитие на Химкомбинат – Видин. След дипломирането си започва работа в кино-фото кабинета  към Научно-приложната лаборатория на Окръжния съвет на Българския съюз за физкултура и спорт, където прави кинограмите в помощ на треньорите и снимки на всички състезания и спортни мероприятия.

В началото на 1980 г. Златозар Ангелов започва да овладява техниката на фотокерамиката, която се превръща в негово призвание и творческо кредо.

Повече от 45 години сътрудничи на местния и национален печат. Негови кореспонденции и фотоси са отпечатвани във вестниците – „Народна младеж“, „Работническо дело“, „Спорт“, „Червено знаме“, „Ковсомолская правда“, „Видин“, в който дълги години е и фоторепортер и др.

От 1992 г. е член на Съюза на българските журналисти.

Златозар Ангелов е участвал в десетки национални, регионални и местни фото-конкурси, биеналета  и изложби. Сред тях са – Международния фото – конкурс „Фотосмях“ в гр. Габрово и Олимпийската фотоизложба в Москва/1980/. Той е носител и на множество отличия от участията си, както и на наградата „Фоторепортер на годината“ на в.“Видин. Богатата му колекция от снимки от ежегодишния фестивал „Влашка песен и танц“ е в основата на издадения фотоалбум и на фотоизложба, с която е гостувал в Румъния, Македония, Сърбия и Молдова.

Той е първият видински фотограф експонирал в изложба фотоси върху порцелан, с която отбележи своят 50-годишен юбилей под мотото „50 години – 50 икони“ и в която включи само черно-бели порцеланови експонати. През 2000-та година представи подобна изложба с 33 мотива от Новия завет по повод двухилядолетието от появата на християнството. През 2018 г. в Държавен архив – Видин бе открита поредната му изложба под надслов „Колажите на Златко“, която е дарение, заедно с още значителен брой снимки за фонда на архива.

Безспорна е и заслугата му за издигането на паметника на майор Узунов, чието име носи селото, от което тръгва неговия род.