Роден е на 31 март 1885 г. във Видин. Рожденото му име е Юлиус Мордехай Пинкас. Наследник е на сефарадските евреи – дядо му по баща, Самуел Пинкас е бил австрийски вицеконсул във Видин от 1815 г. до 1820 г. Баща му се е занимавал с търговия със зърно на Русенското пристанище. Майка му София Руссо също е от сефарадските евреи и е родена в гр.Триест, Италия, но по-късно семейството ѝ се преселва в гр.Земон, Сърбия, където вероятно се запознават с бащата на Жул Паскин. Семейството живее във Видин до 1892 г. и тук малкият Жул се записва в първи клас в еврейското училище. Същата година семейството се премества в Русе, а след това в Букурещ. След 1902 г. учи в Будапеща и Виена, а през 1903 г. постъпва в Художественото училище на Мориц Хейман в Мюнхен, Германия. Посещава и лекционни курсове в Кралската академия по изкуствата в Берлин. През 1905 г. негови рисунки се публикуват за първи път в сатиричното списание „Симплицисимус“ и илюстрования седмичник „Югент“ – издавани в Мюнхен, където за първи път се подписва и с псевдонима Паскин. През следващата 1906 г. негови карикатури се появяват и в българското списание „Българан“ с друг псевдоним Паскин Русчук. През 1905 г. той се премества в Париж и е приет в компанията на художниците от Монпарнас, които сформират известната Парижка школа. Дружи с Амедео Моделиана, Марк Шагал, Хаим Сутин, Моис Кислинг и други модерни и скандални за времето си майстори на четката. Той получава от приятелите и почитателите си прозвището Принцът на Монпарнас. През 1907 г. прави първата си самостоятелна изложба в галерията на Паул Касирер в Берлин. През 1910 г. е първата му изложба в Париж в прочутата галерия на Берта Вейл. Триумфът му идва, когато дванадесет негови творби са включени в Международната изложба на съвременното изкуство през 1913 г. в Ню Йорк, в която участват над 300 автори от САЩ и Европа с около 1300 графики, рисунки, картини и скулптори. През 1914 г. Жул Паскин се установява в Ню Йорк, но непрекъснато пътува до Флорида, Луизиана, Ню Орлеанс, Южна Каролина, Тексас и Куба – рисува предимно пейзажи и прави скици с уникален стил, изразителни линии и нежни цветове. През 1918 г. в Ню Йорк се оженва за френската художничка Ермин Давид. През 1920 г. се завръща завинаги в Париж. Работи със замах в различни жанрове – голо тяло, портрет, фигурални композиции. Скандализира парижкото общество с картините и личния си живот. През 1925 г. за кратък период прави илюстрациите на 3 книги – „Под светлините на Париж“ от Пиер Орлан, „Три малки момичета на улицата“ от Андре Варно и „Венера в баланс“ от Андре Салмон.  На 2 юни в навечерието на една от най-мащабните си изложби се самоубива. С кръвта от прерязаните си вени написва текст, с който се прощава с последната си голяма любов  Луси Видил-Крог. В деня на погребението му, 7 юни 1930 г., всички художествени галерии в Париж са затворени, а улиците са изпълнени с изпращачи на тленните му останки. Епитафът на гроба му е по текст на Андре Салмон-френски поет, писател, литературно-художествен критик и привърженик на кубизма и гласи „Свободен човек, герой на мечтата и желанието, отварящ златни врати с кървящите си ръце, Паскин презря тленната плът. И господар на живота, той прегърна смъртта“.

     Неговите картини са колекциите на най-известните музеи и галерии в света – Лувъра в Париж, Музея на изкуството в Ню Йорк, Института по изкуствата в Чикаго, Художествената галерия на университета в Йейл, както и в частни сбирки в целия свят. Националната галерия за чуждестранно изкуство – София притежава картините – „Прегръдка“, „Жени с африкански маски“ и „Люси Крог, къпеща сина си Ги“, а Видинската художествена галерия е собственик на картината „Етюд с фигури“- молив и акварел и биографична книга за живота и творчеството на автора, с богата илюстрация от негови, картини, графики, рисунки, скици и етюди.

     Жул Паскин е илюстрирал и произведения на Хайнрих Хайне, Шарл Перо и П. Лоран

     Изложби с творби на Жул Паскин са експонирани през 1935, 1975 и 1991г. Последната и най-мащабна изложба  с мотото „Жул Паскин – от Видин до Париж“ организирана със съдействието на Френското посолство и Френския културен институт бе представена през 2013 г. в София, Варна, Пловдив, Бургас и Стара Загора. През 2014 г. същата изложба гостува в Япония.

     През 70-те години на ХХ век родната му къща във Видин е съборена, а на мястото ѝ е поставена паметна плоча. През 1989г. в близост е поставен морена с паметна плоча на Жул Паскин, а близката улица е именувана на него. След 2000 г. в квартала, където е била родната му къща е издигнат и бюст-паметник на скулптура Илия Върбанов.

Жул Паскин е обявен за почетен гражданин на Видин през 2000 г.