Роден е на 30 август 1956 г. в Белоградчик, но родовият му корен е от с. Праужда. Средното си образование завършва в Художествената гимназия в София и е приет в Духовната академия, но когато през 1986 г. умира баща му напуска академията и става послушник в Рилския манастир. След осем месеца на служене в манастира заминава за Гърция с намерение да овладее тънкостите на гръцката, руска и българска иконопис, които са застъпени в традициите на гръцката иконописна школа. Овладявайки изкуството на каноничната църковна живопис, за да се издържа е принуден да се занимава с приложни изкуства, изработвайки рекламни надписи и материали. Открива и свое ателие, но след две години прекарани в Атина и Солун, през 1989 г. се завръща в България. През 1991 г. заминава за Италия, където няколко месеца е бездомник и е принуден да се прехранва с различни несвойствени му занимания. Попадайки на религиозно българско семейство се установява в гр. Мерата и се посвещава отново на изкуството и преди всичко на иконопис. Следват интервю в телевизия „РАЙ уно“ и репортаж от ателието му, репортажи във в.“Кориере де ла сера“, в.“Ил джорно“ и други популярни издания, както и първата самостоятелна изложба с икони и графики. Нов момент в живота му е запознанството с правнука на архиепископ Анджело Ронкали, по късно избран за папа Йоан XXIII – основоположника на дипломатическите отношения между Ватикана и България. Правнукът, който носи името на своя прадядо Анджело Ронкади, урежда през 1993 г. ауиденцията на Емил Цеински с папа Йоан Павел III, на която художникът му връчва своята икона „Св. Петър и Павел“.

В творчеството си използва различни техники в иконописа – яйчна темпера: жълтък и пигменти, бои на прах. Придържа се към класическите сюжети и традиции. Има и произведения в областта на графиката и живописта, където ползва и модерни техники и художествени изразни средства.

Емил Цеински има самостоятелни изложби в родния дом на папа Йоан XXIII в гр. Сото ил Монте, в базиликата „Сан Клементе“, където е гробът на св.Кирил, в католическия манастир в Милано, в българския културен център в Рим, в гр. Азиси и други градове в Италия, в САЩ, Русия, Франция, Швейцария и др. През 1912 г. прави своя изложба на графики в Клуба на народния представител в Народното събрание на България, а през 2018 г. изложба от икони в Българския културен институт в Берлин.

Негови икони има във всички църкви на Миланската епархия, както и в кабинетите на покойни и живи папи, кардинали и държавници, сред които са и сегащният папа БенедиктXVII и Силвио Берлускони.  Емил Цеински подари своя икона и на блаженопочившия видински владика Дометиан.

Той е единствения жив съвременен художник вкрючен редом с Рембранд, Тициан, Джото, Дали и др. в изследването „Фрагменти на красотата“/2006/ на Мария Глория Рива, а италианската журналистка Даниела Бонито прави биографичния филм за него „Като приказка“.