Роден е на 2 януари 1943 г. в София. Син е на доц. квн полк. Асен Маринов Сурдолов/виж отделна статия/ от с. Ново село и на Евгения Сурдолова, работила в сферата на външната търговия. Огнян Сурдолов е пълен отличник до завършване на средното си образование през 1960 г. След отбиване на военната си служба в сержантската школа на 3-ти Моторизиран пехотен полк в Сливница през 1962 г., кандидатства и е приет за студент в Московския киноинститут, специалност „Режисура“. Преподаватели са му корифейте на института Николай Павлович – режисура и Павел Александрович Марков – театрознание. Дипломира се през 1968 г. с две специалности и като първенец на випуска.

След завръщането си в България работи последователно в Българската национална телевизия, Експериментална студия, Студия зя научно-популярни и документални филми, фирма „Време“, Студио „Българска кинохроника“ и Военна киностудия, чийто ръководител е продължително време. През периода 1995-1998 г. е директор на Българския културен център в Москва.

Огнян Сурдолов е автор на сценарии и режисьор на над 150 документални, хроникални, научно- популярни, късометражни и игрални филми. Дебютът му в игралното кино е през 1990 г. с филма „Най-тъмно е преди разсъмване“, с участието на Георги Парцалев и Константин Коцев. През 2002 г. излиза на екран по негов сценарии и режисура документалния филм „Диригентът“ за живота и музикалната кариера на Саша Попов/виж отделна статия/. През 2006 г. отново по негов сценарии и режисура се появява филмът „Независима България“ по мотиви от едноименния роман на Пелин Пелинов. Режисьор е и на документалния филм за 85-та годишнина на големия диригент Борислав Иванов „Път в годините“/2017/ и на документален филм за Видинския хор „Боян Чонос“.

Носител е на професионални отличия и награди.