Роден е на 16 март 1950 г. в с.Орешец. Средното си образование завършва в Белоградчишката гимназия. Като войник е художник на полка в гр.Симитли. След уволнението си е приет за студент в Полувисшия учителски индтитут – Станке Димитров, специалност „Преподавател по изобразително изкуство“, но по политически причини, свързани с миналото на неговия род му е отнето правото на следване и се завръща в родното си село, където в продължение на 6 години е художник  в местното читалище. През 1977 г. се премества със семейството си във Видин и е назначен за художник в Завода за режещи инструменти.

     Сам определя, че начало на сериозните му занимания с живопис и създаването на собствен стил е през 1983 г., съчетавайки различни стилове – експресионизъм, хиперреализъм, сюреализъм и наивизъм. През 1985 г. е и първото му участие в обща изложба на видинските художници, а същата година класират негова картина и за участие в софийска изложба. Картините му печелят зрителското и изкуствоведческо внимание със специфичния и не особено характерен за българските живописци стил „нео-наивизъм“, към който се изцяло ориентира след 1997 г. и където реалността и приказката се срещат по един своебразен начин. Той рисува своите спомени и своето село и то с неподправена обич и жизнерадостно настроение. Картините му съхраняват един автентичен и отиващ си свят с цялото многообразие от образи, ритуали, пейзажи, случки и събития и ни отвеждат в един естествен природен терен едновременно близък и непознат. Всяка картина е повече от един поглед и запечатан спомен, за хора и бит изчезващи от днешния свят. Тя е по-скоро  мечта, която стопля и окуражава, защото е пълна с живот, с хора заети със своите дела или празнично обвързани, с десетки пъстри домашни животни, с неотменния кръговрат на годишните времена. В неговите картини селото е още живо, то диша и пулсира, а настроението е винаги празнично приповдигнато. От тях винаги струи ведрина и грее светлина, а зрителят не търси източника на светлина, а се оставя на магията да бъде завладян от един неподправен и откровен досег с природата и с нейните обитатели. Предпочитанията в богатата палитра на Димитър Вецин са към топлите цветове и свежите цветови комбинации. Впечатляваща е обаче свободата, с която той съчетава цветовете и деформира формите и пропорциите като ги насища с динамика и непринуден хумор. Пейзажът и портретите заразяват с откровенноста си. Сюжетите са вдъхновени от ежедневния бит, но са пресъздадени с изненадваща оригиналност и са превърнати в ярки, свежи и движещи се образи. Тази оригиналност в пресъздаването на иначе обикновените неща очарова. Чарът не може веднага да бъде разгадан, но завладява от пръв поглед. Навсякъде формите, природните релефи, контурите, дърветата, човешките и животински фигури са странно заоблени, а цветовете, без изключение ярки. Хумористичното е заложено в изкривените форми и образи, в несъразмерните, смалени или гротескно хиперболизирани човешки и животински фигури и събитийни ситуации. Хумористични, хиперболизирани или празнично носталгични картините на Вецин са винаги изпълнени с настроение, колорит и загадъчност. Това оптимистично настроение се усеща във всяко платно и се подържа от слънчевия си колорит и ярките чисти тонове – наситено червено, греещо жълто, златисто кафяво, пролетно зелено, тюркоазено синьо, снежно бяло. Показателни за творческите му търсения и пристрастия са заглавията на самостоятелните му изложби – „Пъстър свят“, „Първи сняг“, „Слънчев зимен ден“,  „Спомен за Северозапада“, „В старото село“, „Да запазим спомена“, „Пътят до старото село“, „Идилия в бяло“ и др.

     Първата му самостоятелна изложба е през 1989 г. в Белоградчик, където по късно прави още няколко, а първата му самостоятелна изложба в София е на 4 юли 1997 г.  Броят на самостоятелните му изложби надхвърля 50. Участвал е със свои творби в Общи художествени изложби в цялата страна. От 2013 г. до настоящата 2019 г. ежегодно прави самостоятелни изложби в Галерия „Париж“ в София.

     Творби на Димитър Вецин са във фондовете на Националната и Софийската художествени галерии, както и в галериите във Видин, Белоградчик, Монтана, Търговище и др. Картините му са част от колекциите на любители на изобразителното изкуство както в България, така и в САЩ, Франция, Италия, Чехия, Турция, Сърбия, Китай и др.

     Първото отличие, което получава самобитния художник, е Втора награда  на Първия международен салон на наивизма в Букурещ през 1997г. През следващата 1998г. година получава и Диплом за най-оригинално представил се автор на „АРТ  ЕКСПО“ в НДК – София. През 2014 г. е отличен и с Голямата награда на Съюза на българските художници на Общата художествена изложба „Пейзаж“ във Видин.