Роден е на 10 септември 1963 г. в гр. Охрид, Македония. След смъртта на баща му през 1971 г. семейството се премества във Видин. През м. юни 1975 г. заедно с Димо Хранов /виж отделна статия/, на когото помага в списването, редактирането и издаването на в. „Ступанъ“ заминават за гр. Русе, а от там за Букурещ, където със съдействието на Любен Каравелов и Христо Ботев отпечатват вестника. След освобождението на България от турско робство през 1978 г. се завръща в България и работи първоначално в с. Образцов чифлик при Карл Бец, където получава първите уроци по пчеларство, а по-късно като писар в Окръжния съвет и ковчежничеството на Видин, Враца и Силистра. Дори няколко месеца е е на работа в Министерството на финансите. През този период прави дарения за видинските просветно-културни организации –  Ученическото дружество „Надежда“ и читалище „Цвят“. През 1983 г. отново е във Видин и създава модерна за времето си печатница, в която са печатани „История на французкия селянин“ от Шовел, „Мирабо“ от Лаубе, „Николай Василиевич Рукавишников“- книга за великия руски хуманист, в. „Народен лист“ на когото сам е редактор и издател, сп. „Медицинска беседа“ на д-р Теодоси Витанов, на което е уредник, сп. „Здравие“, на което също е издател-стопанин, сп. „Праг“/1898/ на Антон Страшимиров, в. „Вестник на учителското дружество“/1889/ на Димитър Благоев /виж отделна статия/, брошурата „Упътване за общо правописание“ /1899/ на Министерството на народното просвещение и др. През периода 1891-1894 г. е агент на застрахователно дружество „България. Бил е постоянен сътрудник и кореспондент на сп. „Пчела“.

В ранните си младежки години членува в Народната партия, но по-късно става активен и ревностен член на Радикалдемократическата партия на Найчо Цанов.

През периода 1908-1915 г. Димитър Балев е кмет на Видин и издава в. „Видински общински вестникъ“. По време на мандата му са построени сградите на три видински основни училища. Като учредител на първото в страната Пчеларско дружество /1996/ разширява и обогатява неговата дейност и през 1912 г. представлява българските пчелари на Всеславянския пчеларски събор в Москва. Разработва проект и за нов модел кошер, носещ неговото име. В годините, в които управлява града се правят първите проекти за изграждане на  мост Видин-Калафат. Заседанията на Общинския съвет са публични и се провеждат в салона на театър „Вида“. По негова идея се изгражда и парка „Владикина башча“. Организира и професионални курсове за подготовка на стопански специалисти. Подпомага дейността на училищата, читалище „Цвят“, театър „Вида“ и хоровите и оркестрови състави в града.

Димитър Балев умира по време на своя кметски мандат на 15 януари 1915 г. и е погребан с почести в гр. Видин. След смърта му пчеларското дружество в града носи неговото име.