Роден е на 17 февруари 1830 г. във Видин. Наследник на Шишмановия род. Завършва търговско училище в Темешвар, Румъния, но се увлича по театъра и известно време пътува с театрална трупа в Унгария. Служи в австрийската армия като гренадирски подофицер. Взема участие в италианския поход на Йозеф Радецки, няколко пъти е раняван, отличава се в битката при Наваро /23 март 1849/. През 1873 г. се завръща в България и става учител в Свищов, като едновременно развива и търговска дейност, като представител на австрийски фирми в панаирните изложения в страната. В Свищов открива първото българско търговско училище. Учителства и във Видин, където умира.

Литературните интереси на Димитър Шишманов са в областта на драматургията. Запазени са ръкописи на негови преводи на „Разбойници“ от Ф.Шилер и на авторската му революционна драма „Добрият син“/1957/, претърпяла втора редакция през 1968 г. В Свищов са представени неговите или побългарените от него драми – „Годеж“, „Добрата майка“, „Запреният“, „Пенчо Кърлежът“ и др. През 1971 г. отпечатва комедията „Добродетел и злоба“, чиито герои са само жени. Обнародва и няколко брошури, в които поставя въпросите за необходимостта от образование и на момичетата и за задълженията на мъжете в семейния и обществения живот.

Негов син е проф. Иван Димитров Шишманов/виж отделна статия/.

Умира на 11 ноември 1875 г. във Видин.