Роден е на 30 октомври 1897 г. в София, в семейството на писателя и общественика Евтим Спространов. Завършва средното си образование в софийска гимназия /1914/, а висше в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Право“ /2018/. Участва в Първата световна война. През периода 1924-29 г. емигрира във Франция и работи в заводите „Ситроен“, а в периодеа 1930-46 г. е адвокат на Българска народна банка във Видин и София. През 1947 г. става научен секретар на Министерството на информацията и изкуствата, а през 1948 г. редактор във в.“Изгрев“. През 1949 г. е вътворен за една година в лагера „Богданов дол“. След това до пенсионирането си е редактор в издателство „Народна култура“.

Първите си публикации Димитър Спространов прави след 1920 г. в редица литературни издания. Автор е на – „Край огъня“- разкази/1923/, „Хора“- разкази“/1930/, „Двамата от предградията на Париж“- повест“ /1931/, „Белият вълк“- драма /1934/, „Другата Клавдия“- повест /1936/, „Синята светлина“- драма /1938/, „Човешка менажерия“- роман /1938,1948/, „Великата жертва“-драма /1940/, „Бентът“- драма /1947/, „Синове на родината“ – пиеси /1950/, „Охридска пролет“- роман /1961, 1967/, „Самообречени“ – роман /1964, 1966/.

Бил е член на Съюза на българските писатели.

Умира на 8 юли 1967 г. в София.