Роден е на 10 октомври 1883 г. в гр. Белоградчик, в многолюдно семейство, но родовият му корен е от с. Бела. Има още трима братя и една сестра. Основно образование завършва в родния си град, но поради липса на средства не продължава образованието си и се самообразова. Изповядва народническия социализъм, но с елементи на анархизъм и мистицизъм. Издържа се изцяло от журналистически и литературен труд.

Сътрудничил е като дописник, очеркист, хуморист, сатирик, драматург, преводач, редактор и литературен и театрален критик на списанията „Ново време“, „Везни“, Нова комедия“, Родно изкуство“ и „Червен смях“ и др. и на вестниците „Работнически вестник“, „Барабан“, „Българан“, „Развигор“, „Людокос“, „Артист“, „Народ“ и др. В някои от тях публикува и разкази и стихове.

Литературното му творчество е изключително жанрово и стилово многообразно и обемно. Автор е на романите – „Годежният пръстен“/1919/, „В гръцки плен“/1931/ „Новата борба“/1932/, „Дякон Левски“/1933, 1943/, „Христо Ботйов“/1935, 1941, 1943, 2012 /, Баташкото клане“/1937/, „Пречупените криле“/1938/, „След жътва“/1940/, „Розена“/1940/, Грехът на жената“/1941/, „Хищници“/1945/, „Внуците на Бай Ганя“/1946/. Стихотворения, поеми, елегии и хумористични стихове публикува в различни сборници, списания и вестници. Единствените му издадени стихосбирки са „Към звездни висини“-избрани лирически песни/1908, 1921/ и „Зоологическа градина“-стихове за деца/1946/. Автор е и на исторически, злободневни, детски и хумористични пиеси – „Пожарът“ /1927/, „На сянка в пустинята“/1928/, „Новият Робинзон“/1928/, „Доброто не се забравя“/1928/, „Дамата от хайлайфа“/1930/, „Когато самодивите залюбят“/1932/, „Дъщерята на воденичаря“/1936/, „Жертва на модата“/1937/, „Един за всички, всички за един“/1937/. Изявява се и като литературен критик с публикациите – „Критиката и литературните ни традиции“, сп. „Родно изкуство“/1914/, „Литературни лунатици“,сп. „Везни“/1920/, „Лириката на Цанко Церковски“- критичен етюд/1921/, „Лириката на Кирил Христов“, сп. „Нова комедия“/1921/, Нашите списания“, сп. „Нова комедия“/1921/, „Съзвучия“, сп. „Нова комедия“/1921/, „Поет на античните форми: по повод „Епопея на вековете“, поеми на Ясен Ягодин, критичен етюд/1934/. Георги Савчев пише и исторически очерци посветени на хан Тервел, хан Пресиян, хан Омуртаг, хан Маламир, хан Крум, хан Кардам, хан Исперих и княз Борис, които излизат през 1942 г. от издателство „Пирин“. Превежда и стихове, разкази, романи и пиеси от Морис Метерлинг, Хайнрих Хайне, Анатол Франс, Леонид Андреев, М. Андреев – Примджанов, Анри Берние, Джек Лондон, Едуард – Луи Бризбар и Йожен Ню, Шандор Петьофи, Емил Зола и др. Редактор е и на редица издания от български и чужди автори. Особена историографска стойност имат спомените му за П.К. Яворов, Димчо Дебелянов и очерците му за П. Д. Петков и Йосиф Хербст. Той спомага и за идейно-творческата преориентация на Гео Милев.

Георги Савчев използва много литературни псевдоними – Г. Савел, Савел, Георг Савченко, Савченко, Жорж Савел, Жорж Боне, Несретник, Уомас Глан, Андрей Верила, Ирин-Пирин, Буревестник и О. Иванов.

Литературният клуб към читалището в гр. Белоградчик носи неговото име.

Умира на 4 ноември 1949 г. в София.