Роден е на 5 август 1892 г. в с. Бойница. Правнук на Пуйо Войвода  и внук на даскал Вълчо – първият светски учител в Северозападна България преди Освобождението. Учи в родното си село и Кула, а средно образование завършва във Видинската гимназия през 1910 г. През следващата година е учител по математика в училището в родното си село и е приет за студент в СУ“Св. Климент Охридски“, специалност „Математика“. След спечелен конкурс заминава студент по специалността „Висша математика“ в Берлинския университет, където поради висок успех става пълен стипендиант . През 1913 г. стипендията му е прехвърлена в Сорбоната, Париж. По настояване на декана на неговия факултет проф. Паулсен записва и специалностите философия и право. През 1915 г. се завръща в България с дипломи по висша математика и философия и отбива военната си служба в Школата за запасни офицери, която завършва като първенец на випуска През 1916-1918 г. участва като артилерийски офицер в Първата световна война и е носител на високи войнски отличия. През 1918 г. е назначен за учител по физика във Видинската девическа гимназия. През 1920 г. заминава отново за Париж, за да завърши обучението си по право и през следващата година дипломиран се завръща отново в родния Видин, където става и остава  адвокат до пенсионирането си през 1955 г.

Вълчо Даскалов развива богата обществено-полезна, просветителска, журналистическа и книжовна дейност. От 1920 г. до 1944 г. е деен член на ръководствата на дружество „Юнак“ и „Съюза на запасните офицери“, както и член на настоятелството на читалище „Цвят“ и на Журналистическото дружество. Подпредседател е на Дома по печата и изкуствата и на Комитета за културно повдигане на Видинския край. Членува и в народно-демократическата партия и Демократическия сговор. Председател е и на Родителско – учителския комитет на Видинската мъжка гимназия и на Бойнишкото землячество във Видин. През 1924-34 г. е гл.редактор на в.“Видински демократически сговор“ и седмичника „Бдин“, учредител и член е и на редколегията на в.“Просвета“. Сътрудничи  на местни и национални издания с над 500 статии и журналистически материали. Негови статии са излъчвани и по националното радио.

През 1927 г. е избран за народен представител в 22-то Народно събрание, като е най-младия депутат. Секретар и член е на Комисията за просвета и култура и има значителен принос за отпускането на държавни средства за изграждането на училищните сгради на Видинската гимназия „Цар Симеон Велики“ и училищата в с.Бойница и с. Видбол/днес гр. Дунавци/.

Изнася десетки сказки и беседи по обществени, културни и литературни теми. Поддържа приятелски връзки и урежда гостувания в град Видин и околията на проф. Ал. Балабанов, Николай Райнов, Стилиян Чилингиров, проф. Асен Златаров, Георги Томалевски, Славчо Красински, , Магда Петканова и др.

Автор е на книгите „Пуйовата размирица“, „Село Бойница в миналото“, „Искри в мрака“ и „Видинското въстание 1850“. В ръкопис от над 1000 страници остава книгата му „Златни отломки“.

Има двама синове Здравко Вълчов Даскалов/виж отделна статия/ и Марин Вълчов Даскалов.

Владеел е немски, френски, руски и сръбски език.

Вълчо Иванов Даскалов умира на 5 август 1971 г. във Видин.