Роден е на 5 октомври 1947 г. в София. Син е  на известния литературен критик и теоретик видинчанина акад. Пантелей ЗАРЕВ /виж отделна статия/. Висшето си образование Владимир Зарев завършва в СУ“ Св. Климент Охридски“ специалност „Българска филология“ през 1972 г. От 1973 г. е редактор и зав.отдел „Чужда литература“ в списанието за българска и преводна литература „Съвременник“, по късно е зам.главен редактор на списанието, а от 1999 г. е негов главен редактор.

      Дебютът му в литературата и първата му среща с читателя е  стихосбирката „Ако това е времето“ /1969/. Само две години по-късно излизат сборникът с разкази „Неспокойни чувства“ /1971/, детската повест „Голямата странна градина“ /1972/ и повестта „Така хубаво, мъчително, безкрайно“ /1972/. Сборникът „Дунавски новели“ се появява през 1974 г. През  1975 г. излиза първият му роман „Денят на нетърпението“ /1975, 1977/. Вторият му роман, или първата част на бъдещата трилогия за Видин „Битието“ излиза през 1978 г. Следват – „Изходът“-втора част на трилогията /1983/, „Изборът“- трета част на трилогията/1985/, която излиза в нова редакция под заглавието „Законът“ през 2012 г. През 1984 г. е отпечатан романът му „Процесът“. През 1987 г. излиза криминалният му роман „Хрътката“, а през 1990 г. неговото продължение „Хрътката срещу хрътката“. Посветеният на Белоградчишкото въстание роман „Лето 1850“ е публикуван през 1988 г. Романите, които му носят най-високи оценки и се издават в най-внушителни тиражи в Западна Европа са „Разруха“/2003/, излязъл и в САЩ и „Светове“/2008/. Между тях е книгата с постмодерно тълкуване на извечните човешки тревоги, съмнения и стремления „Поп Богомил и съвършенството на страха“ /2004/. През 2016 г. излиза романът му „Орлов мост“, а през 2019 г. романът „Чудовището“.

      Книгите му са преведени на английски, немски, руски, украински, чешки, полски, румънски, унгарски, холандски, турски и други езици. Последните му три съвременни романа излизат в по няколко издания и значителни тиражи на немски, а немската литературна критика го сравнява с Балзак и дава изключително висока оценка на безспорния му талант, актуалността и непреходността на романовата му проза.

      Владимир Зарев сътрудничи и във филмопроизводството – през 1975 г. пише сценария за филма „Този хубав живот“, а по идея на романът му „Битието“ ТВ7 създава и пуска на екран през 2013 г. двадесет и четири серийния филм „Дървото на живота“. По романът му „Разруха“ е създаден сценария на филма „Времето е наше“ /2018/.

      Разностранните интереси на писателя и познанията му в областта не само на точните науки, но и на езотериката, го изправят пред предизвикателството да създаде в съавторство с Елисавета Логинова и една изключително многотиражна книга „Колелото на съдбата“  преведена и на руски и английски език.

      Член е на журито на авторитетния телевизионен конкурс „Ръкописът“ на Българската национална телевизия.

      Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.

      През 2017 г. излезе книгата „Владимир Зарев. Литературна анкета“ от проф.Николай Димитров, плод на многогодишни наблюдения и интервюта с писателя, която дава много отговори на въпросите за сложната му житейска биография и творческите му търсения и похвати.

      Удостояван е с литературните отличия за съвременен български роман на фонд „Развитие“ /1996/ и на регионалните награди „Михалаки Георгиев“/1987/ „Иван Вазов“ /1916/, „Елин Пелин“ /2017/ и  „Стоян Михайловски“ /2020/.

Почетен гражданин на Видин от 2015 г.

Владимир Зарев е носител на годишната държавна награда „Свети Паисий Хилендарски“ /2017/ и  най-високото държавно отличие орден „Стара планина“ /2018/.

      Съпруг е на поетесата Мирела Иванова, която дълги години е уредничка на къщата музей „Иван Вазов“, а от 2016 г. е драматург на Народния театър „Иван Вазов“.

       Има три дъщери Неда, Яна и Зорница.