Родена е във Видин. Средното си образование завършва във Виднската гимназия, а висше в Националната художествена академия „Николай Павлович“, специалност „Стенопис“ през 1978г. и веднага постъпва на работа като главен художник на община Враца. Омъжва се за големия художник доц.Атанас Шаренков/1943-1992/, чието име носи Хасковската художествена галерия. След 1981г. известно време е на свободна практика.  В периода 1989-1992г. е  специалист в управление „Архитектура“ на Софийска голяма община. През 1999г. е избрана за Секретар на секция „Монументални изкуства“ към СБХ и организира множество изложби на секцията в страната, както и на участия на членовете на секцията в международни изяви и конкурси. През 2001г. печели конкурс за пребиваване в ателиетата на Сите дез-ар в Париж. През 2009г. е Председател на жури на Първото бианале на църковните изкуства във Велико Търново. През 2014г. печели конкурса на СБХ за пребиваване в Швандорф, Германия.

     Венера Константинова е автор на множество монументални стенописи, мозайки, гоблени, витражи и картини, най-често с православна тематика. С особена популярност се ползват витражите й във Видинската и Врачанската митрополии, Видинската гимназия, олтара в църквата „Света Троица“ в столичния квартал Драгалевци и други обществени сгради. Тя е единственият български художник, който създава композиции, съчетаващи техниката на витража и живописта, поради което въздействат като калейдоскопични формации. Впечатляващи са и „стъклените“ пейзажи от България, Сърбия и Турция. Българските изобилствата с пейзажи от Рила, Пирин и Родопа, Широка лъка, манастири, църкви и живописни природни кътчета.

     Има десетки самостоятелни изложби и участия в изложби съвместно със свои колеги в София, страната и чужбина. Нейни картини са притежание на частни колекции в САЩ, Италия, Япония, Русия, Канада, Холандия, Гърция, Франция, Англия, Австрия, Германия, Румъния, Сърбия, Нова Зеландия и др.

     Носител е на престижни награди и отличия – наградата на Националния конкурс за синтез на архитектурата и монументалните изкуства във Велико Търново/1985/, второ награда на конкурса за витражи на БНБ/2005/, награда на Първата национална изложба „Изкуства на обществения форум“/2006/ и др.