Роден е през 1857 г. в гр. Шумен. Син е на богат търговец-житар и брат на активния участник в подготовката на Априлското въстание и войвода на Червеноводската чета Върбан Йорданов. Васил Йорданов завършва педагогически институт в Москва, където специализира и естествени науки. Бил е учител във Видин, Лом и Шумен/1881-1896/ и инспектор на епархийските училища в Македония и Тракия/1897-1904/. След 1909 г. се установява в София.

Васил Йорданов се занимава активно с журналистическа и преводна дейност. Още през 1894 г. издава в. „Защита“,  през 1910-11 г. редактира научно-популярното  и литературно списание „Зеница“, а  през 1917 г. става редактор и на литературно-общественото списания „Седмичен преглед“.

Богат е и списъкът на преведените от него произведения – „Братя Карамазови“, „Престъпление и наказание“ и „Унижените и оскърбените“ от Ф. М. Достоевски, „Камо грядеши?“ от Х. Сенкевич и др.

Умира на 4 март 1921 г. в София.