Роден е на 15 октомври 1921 г. в с.Старопатица. Висшето си образование завършва в Художествената академия-София, специалност „Живопис“ при проф. Дечко Узунов през 1954 г. Още от 1957 г. се включва в почти всички ОХИ в страната. Повече от 40 години работи на различни длъжности в Министерството на културата и Комитета за култура, като до 1976 г. е зав.отдел „Изобразителни изкуства“, ръководил е и организационния отдел на Държавната комисия за изобразителни и приложни изкуства и архитектура и е бил председател на Съвета за култура при Димитровски район, София/1980/.

     Автор е на пейзажи, натюрморти, портрети и фигурални композиции. Рисунакът му е експресивен и омекотен, „седефен“ и ефирен с артистични цветови и пластични решения, които са едновременно познати и изненадващи в своята специфична комбинация.

     Доминиращи в творчеството му са пейзажите. Изкуствоведите ги определят като явления в българската пейзажна живопис, изпълнени с експресивна сила, емоционалност и оригинални авторски естетичаски и духовни внушения. В тях си съжителстват с еднаква жизненост селските и градски сюжети, планински изгледи и детайли от природното многообразие, фабрични комини и крайбрежни изгледи. Сред най-популярните му творби са – „След дъжда“/1970/, „Пейзаж от Норвегия“/1971/, „Мост край Толедо“/1973/, „Есенен мотив“/1974/, „Мелник“ и „Спомени“/1979/, „Ридове“/1980/ и др.

     Натюрмортите му се отличават с жизненост и енергия, изпълнени са със съвършени цветове и пропорции и отразяват висшата геометрия на формата, постигната от природата и творческата интерпретация.

     Портретната му живопис се отличава с постигнатата чрез лаконичност и точност психологическа дълбочина, както при изобразяването на познатите и популярни исторически личности, така и на образи изискващи по-ярко изразена авторова интерпретация. Дори и христомайно известни са портрети му на – „Панайот Хитов“/1972/, „Георги Димитров“/1972/, „Дамян Груев“/1973/, „Темелко Ненков“ /1974/, „Стефан Караджа“/1974/, „Хаджи Димитър“/1975/, „Христо Ботев“/1978/, „Гоце Делчев“/1980/, „Генерал Гурко“, „Генерал Скобелев“, „Подполковник Калитин“ и др.

     Освен в многобройните ОХИ и тематични експозиции Борис Ненов прави и самостоятелни изложби в София/1966, 1972 и 1980/, Будапеща/1972/, Берлин/1980/ и др.

     Негови картини са собственост на галериите във Видин, Сливен, Стара Загора, Враца, Разград, Перник, Берковица, Смолян, Русе, Националната и софийската художествени галерии и в Дрезден. Частни колекции в страната, Япония, Италия, Гърция, Холандия и други страни също притежават негови художествени творби.

     Носител е както на редица юбилейни  отличия, така и на ордените „Св.св.Кирил и Методий“ III ст./1965/ и II ст./1971/ и „Червено знаме на труда“/1981/. Носител е на званието „Заслужил художника“.

     И двамата му сина Страхил Ненов и Цеко Ненов също са художници, като Страхил Ненов е и преподавател в Художествената академия-София.

     Умира през 2000 г. в София.