Роден е на 14 ноември 1945 г., но коренът му е от с. Раковица. Баща му Ненчо Гергов Гуляшки се изселва около 1936 г. в София. По неизвестни причини през 1945 г. е осъден от Народния съд – Видин. Борис Гуляшки завършва средното си образование в София, а висше в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Право“ през 1970 г. Започва работа като репортер, а по-късно като редактор във в. „Народна младеж“. По-късно е редактор и зам.главен редактор на сп. „Наша Родина“, сп. „М“ и сп. „Шок дайджест“. Бил е и редактор и завеждащ отдел във в. „Култура“ и в. „Отечествен фронт“, както и във вестниците „Наздраве“ и „Новини +“ и т.н.

Борис Гуляшки е възпитаник на литературния кръжок при къщата музей „Николай Лилиев“ и  пише и публикува още от младежките си години. Неговите първи стихове са печатани в сп. „Родна реч“, в. „Средношколско знаме“ и други детски и младежки издания. В зрелите му творчески години сътрудничи и печата в регионални и национални вестници и списания, пише сценарии за анимационни и документални филми. Съставител е на сборници и редактор на книгите на свои колеги писатели и поети.

Автор е на стихосбирките – „Изгорели букви“/1982/, „Оркестърът приключи“/1989/, „Зараснали илюзии“/1996/, „Пясъчен часовник“/2001/, „Животът ми…“/2005/ и „Клинична пътека“/2006/. Съставител е на сборниците „Там пред прага на живота. Книга за младите труженици в социалистическото общество“/1982/ и „Построеното тук от мен…“/1984/. През 1998 г. е съавтор заедно с проф. Николай Василев на книгата „Минало без бъдеще“.

Умира на 16 декември 2007 г. в старчески дом в София.