Роден е на 15 август 1878 г. в Кюстендил. Основно и средно образование завършва в родния си град и следва в Софийския университет, специалност „Философия“. Учителства във Видин и Пловдив и е директор на Девическата гимназия в Кюстендил. Представител е на българското учителство и просветителство на конгреса на писателите в Белград през 1911 г., на който говори за славянската солидарност и братство.

Бойчо Липовски публикува за пръв път разказа си „Стаю Малинов“ през 1998 г. Автор е на стихове, разкази, драми, литературно-критични статии, преводи и журналистически материали. Събира и публикува събрани от него песни и умотворения от народното творчество. Негови творби са поместени в литературните сборници „Към свобода“ и „Лъчи“. Сътрудничи в списанията „Ново време“, „Славянски глас“, „Мисъл“, Общо дело“, „Изгрев“, „Българска звезда“, „Илюстрация светлина“, „Обзор“ и др. Превежда от сръбски и руски език произведения на П. Прерадович, С. Надсон, А. Плещеев, А.С. Пушкин и др. Редактира сп. „Литературна беседа“/1907/

Издава стихосбирките „Първи въздишки“/1899/, „Потайни жалби“/1902/, „Пеперуди“/1907/ и „Сълзи“/1911/, комедията „Сашка Поликраев“/1902/, повестта „Младини“/1909/ и сборника „Избрани народни умотворения, обредни и битови песни“/1906/.

Загива на 18 юни 1913 г. през Междусъюзническата война при с. Злетовска река, Кочанско.