Роден е на 7 май 1914г. в с.Раковица. Сам твърди, че е потомък на печенези, но исторически справки потвърждават по-скоро тезата, че прадедите му са били преселници-казаци. Баща му е секретар-бирник на селото, но е уволнен и семействоно се премества в София, където Андрей Гуляшки завършва и основното си образование. По настояване на баща си средно  образование завършва във Френския колеж-София.  Започва работа като чиновник, но скоро се ориентира към писателската кариера. Включва се в антифашистката съпротива и сътрудничи на прогресивните издания „РЛФ“, „Жар“, „Заря“, „Звезда“ и др. След 1944 г. е редактор на в.“Литературен фронт“ и кореспондент-очеркист за Добруджанския край на в.“Работническо дело“/1949-52/. Работи и като редактор в сп.“Септември“/1952-56/, гл.редактор на възстановеното от него Геомилево сп.“Пла-мък“/1956-66/, директор на Народния театър „Иван Вазов“/1967-1972/, гл.редактор на новосъзда-деното списание „Съвременник“/1972-73/.

      За пръв печата във в.“Струя“ през 1931г. Първите му книги са романът „Дон Кихот от Силве-ция“/1936/, драмите „Блатото“/1937/ и „Жени“/1938/, романът „Смъртна присъда“/1940//второ пре-работено издание 1945/ и повестта „Новолуние“/1944/. След 1944г. излизат книгите – „Бий врага“ /1945/, „Стъпки в снега“/1946“, „Блато“/1947/, „МТ станция“/1950/, „Обещание“/1950/, „Село Ведро-во“/1952// 3 издания/, „Любов“/1955/, „Скъпоценен камък“/1956/, „Златното руно“/1958/, Ведрово“ /1959/, „Контраразузнаване“/1959/, „Приключение в полунощ“/1960/, „Спящата красавица“/1961/, „Приключенията на Авакум Захов“/1962/, „През една дъждовна есен“ /1963/, „Седемте дни на на-шия живот“/1964/, Малка нощна музика“ /1965/, „Срещу 007“/1966/, „Повест за кавалера Химери-ус…“/1967/, „Един ден и една нощ“/1969/, „Романтична повест“/1970/, „Златният век“/1973/, „Пос-ледното приключение на Авакум Захов“/1976/, „Трите живота на Йосиф Димов“/1977/, „Открадва-нето на Даная“/1978/, „Златната жена“/1980/, „Скитник броди по света“/1982/, „Убийството на улица Чехов“/1985/, „История с кучета“/1985/, „Краят на Лалелия“/1987/, „Чудакът“/1988/. Повечето от книгите му имат по две и повече издания, а една значителна част от тях са преведени на всички славянски и европейски езици. Има  двутомно и четиритомно издание на избрани и събрани съчинения на автора.

      Акад. Андрей Гуляшки е бил секретар на Съюза на българските писатели/1956-62/, зам.предсе-дател на СБП/1972-80/ и на БАН и депутат в VI-то и VII-мо Народно събрание на НРБ.

      Носител е на високи държавни отличия –Димитровска награда за литература/1950, 1951, 1959, 1971/ Народен деятел на културата/1970/, Герой на социалистическия труд/1974/, както и на ордени, медали, юбилейни значки и професионални награди.

     Почетен гражданин на Видин от 1973г.

      Има син Любомир Андреев ГУЛЯШКИ – художник и скулптор/виж отделна статия/ и дъщеря Светла  ГУЛЯШКА – Балканска – литературен критик.

      Умира на 3 юли 1995г. в Страсбург, Франция.