Роден е на 17 януари 1943 г. в с. Раковица. Завършил е Литературния институт „Максим Горки“- Москва. Работил е като библиотекар в родното си село, екскурзовод в крепостта „Баба Вида“ към Окръжен исторически музей-Видин, секретар на Клуба на дейците на културата и Дружеството на писателите-Видин, ръководител на клуба на младия писател при Окръжен младежки дом-Видин, зав.отдел  „Литературно наследство“ в сп. „Факел“ и зав.отдел „Литература“ в сп.“Отечество“. Бил е главен секретар на Съюза на българските писатели. Бил е редактор в издателство „Захарий Стоянов, сп.“Везни“ и издателство „Анубис“. Член на СБП и на Дружеството на СБП-Видин. Председател е на журито на конкурса „Кулски поетичен панаир“ от 2003 г. до 2015 г.

        Андрей Андреев е автор  на стихосбирките – „Неделя“ /1971/, „И посрещнете щъркелите“ /1977/, „Долина“ /1984/, „Нощ през август“ /1989/, „Докато трае утринния хлад“ /1995/, „Сираци на вечността“ /1997/, „Листо от общото дърво“, „Пътьом“ /2000/, „В този край на света“/2016/ и др. През 2013 г. излиза двутомникът т. I-ви – „Кладенците на моя живот“- избрани стихове и т. II-ри „Заветът на битието“- преводи от руски и съветски поети.

     Превежда от руски език. Публикувал е стихове на десетки руски поети в литературни вестници и списания, алманаси и антологии. В негов превод на български език са излезли самостоятелни книги на Владимир Соловьов – „Божествен огън“, Константин Балмонд – „Дойдох да видя слънцето“, Евгений Евтушенко – „Под всевиждащото небе“, Анатолий Жигулин – „Полярни цветя“, Александър Руденко – „Столетни вълни“ и „Четвъртият вятър“ и публицистичната книга на ген. Александър Лебед – „Идеология на здравия разум“. Негова е и книгата с избрани преводи от руски език „Калина алена, калина черна“ /2008/.

     Стихове на Андрей Андреев са превеждани на руски, английски, испански, френски, украински, чешки, полски, сръбски, арабски, турски, китайски и други езици.

     Носител е на наградата „Владимир Башев“ за дебютна книга, на наградата на Министерството на народната отбрана „Поручик Димчо Дебелянов“, на регионалните и национални награди „Михалаки Георгиев“, „Георги Братанов“ и „Иван Нивянин“ на годишни награди на Съюза на българските писатели /1996/ и Съюза на преводачите в България и на наградата „Златна муза“. През 2016 г. получи и една от най-престижните награди на Съюза на българските писатели за поезия „Георги Джагаров“.