Роден е на 20 октомври 1906 г. във Видин. Средното си образование завършва във Видинската гимназия/1925/, а висше в СУ“Св. Климент Охридски“, специалност „Право“/1930/. От 1923 г. е бил член на РМС, а от 1927 г. и член на Работническата партия. Движел се е в средите на прогресивни-те писатели и публицисти – Г. Караславов, Хр. Радевски, Кр. Пенев, Мл. Исаев, Н. Ланков, Ив. Руж, Г. Бакалов и др. През 1929 г. влиза в редакционното ядро на в.“РЛФ“ и става отговорен редактор на сп.“Звезда“. През периода 1930-1931 г. е на специализация в Париж и Дижон и се сближава с писа-телите А. Барбюс, П. Ваян-Кутюрие и Пол Елюар. След завръщането си от Франция работи като адвокат и журналист в партийния печат. Военната си служба отслужва в „черните роти“ и е прес-ледван и арестуван за антифашистката си дейност. Участва в Отечествената война като писател-доброволец  към редакцията на в.“Фронтовак“. През 1944 г. става гл. редактор, заедно с А.Гуляшки на в.“Литературен фронт“. Работи като редактор и на в.“Вечерни новини“, като зам. главен редак-тор на в.“Отечествен фронт“, в.“Стършел“ и сп.“Септември“, като главен редактор на сп.“Бълга-ро-съветска дружба“/от 1961/. Бил е секретар на СБП/1947-48, 1958-62/ и първия председател на Съюза на преводачите в България/1974-79/. Избран е за почетен председател на СБП през 1979 г.

     За пръв път печата през 1921 г. в сп.“Пчела“. Сътрудничи в легалните издания на прогресивния печат в.“Наши дни“, сп.“Нови дни“ и сп.“Наковалня“. През 30-те и началото на 40-те години актив-но печати на страниците на антифашистките издания – вестниците “Единство“, „Новини“, „РЛФ“, „Ехо“, „Щит“ и „Брод“ и списанията „Звезда“, „Нова литература“, „Жупел“ и др.

     Творческият  натюрел на Ангел Тодоров  включва предимно поезия, но печати и разкази, фей-летони, литературно-критични статии, литературни изследвания. Съставител и редактор  на сбо-рници и антологии. Преводач от руски, френски и естонски език. Използвал е псевдонимите – Ан-гел Те, Ив.Запрянов, Ив.За., Дамян Калинов, Дамян Чубра, Кикот Вери, Ангел Бдин, Богдан Мла-денов, Страшимир Руданов, Рудан и Стра Руд.

     Издава книгите – „Клуб и фабрика. Разкази“/1932/, „Поеми без лъжа“/1936/, Полезни поеми“ /1938/, „Из моя войнишки бележник. Стихотворения и разкази“/1948/, „Червено знаме. Избрани стихотворения“/1949/, „Много шум…Хумористични стихотворения и фейлетони“/1952/, „Културата в защита на мира. Студия“/1953/, „Животворната правда в художествената литература. Статии и студии“/1954/, „Стоян Михайловски. Баснописец и сатирик“/1956/, „Избрани стихотворения“/1957/, „Дълга ръка. Хумористични разкази“/1958/, „Планински дъб. Стихотворения“/1959/, „Ха да викнем. Фейлетони“/1960/, „Студен душ. Хумористични разкази и фейлетони“/1962/, „Достойна правда. Стихотворения“/1963/, „Български писатели. Статии“/1964/, „Сред народа. Избрани стихотворения“ /1966/, „Слънце наше, въздух наш. Стихотворения“/1971/, „Пролетарски песни. Избрани стихотво-рения“ /1973/, „Заводско сияние. Избрани произведения“ /1976/ и др.

     Най-високите отличия, с които е награден са – Димитровска награда/1950/, Заслужил деятел на културата/1965/, Народен деятел на изкуството и културата/1974/, Герой на социалистическия труд /1976/, орден „Георги Димитров“ и др. Носител на литературната награда присъждана от ОбНС-Ви-дин „Михалаки Георгиев“.

     Ангел Тодоров е почетен гражданин на Видин от 1973 г.

      Умира на 25 януари 1993 г. в София.